Неприятните болки в гърба се появяват при изключително разнообразна палитра проблеми. Костно-скелетният апарат е само част от поредицата анатомични органи, които могат да са фактор за болезнени усещания в този участък. Болките се квалифицират според местоположението, интензитетът и видът им (остри, тъпи), наличието на придружаващи симптоми и продължителността. Те могат да са напълно безобидни, но и да сигнализират за много сериозен здравословен проблем.
Симптом без болест
Инцидентните болки са характерни за всяко по-тежко от възможностите ни физическо натоварване, на което гръбначните мускули реагират със симптом. Това се случва лесно и при системното претоварване на гръбначният стълб, когато схванатите мускули може да са придружени от прищипани или компресирани фасции, нервни окончания, разтегнато сухожилие, както и моментно възпаление на ставна връзка или нерв.
В тези случаи болката е локална, а понякога се разпространява към седалищната зона и долните крайници (радикулерна). Тя може да е придружена от схващане, скованост и изтръпване, но е остра и лесно провокира съмнения за сериозно заболяване. Оказва се, че това не винаги е така, затова и класифицирането на гръбначни болки се оказва трудна задача. Правилното диагностициране е невъзможно без помощ от квалифициран специалист, колкото и познания да имаме по темата.
Болезнените участъци, резултат от леко разтягане, навяхване, възпаление или претоварване, преминават с локални обезболяващи средства, противовъзпалителни медикаменти, мускулни релаксанти и временно обездвижване. Незатихващата остра болка се причинява от тъканни деформации, докато мускулните крампи обикновено се проявяват с леки прекъсвания.
Тези симптоми са знак, че се нуждаем от повече тренировки на гръбначните мускули, за по-леко справяне с всяко натоварване в ежедневието и в спортните ни занимания. Не така стоят нещата с причинената от медицинска диагноза болезненост, която е резултат от разнообразни причини.
Симптом на гръбначно или друго органично заболяване
Болките в гърба понякога е безобидна, но може да е и първият сигнал за протичащ болестен процес в тялото ни. Те маркират всички заболявания и изменения на гръбначният стълб, както и тези на жизненоважни вътрешни органи. Най-сериозните заболявания, на които трябва да се обърне внимание при болезненост в гръбначният отдел, са няколко.
Не бива да се забравя нещо много важно: степента на дискомфорт не е равносилна на тежка диагноза. Както посочихме в горните редове, безобидната временна болка винаги започва с много остро проявление и често е придружена със схващане, изтръпване и скованост. Тя обикновено се концентрира в шийната или поясната зона, и по-рядко в торакалната (гръдна) област.
Гръбначен стълб – стави и прешлени
Измененията в прешленните и ставни структури са разнообразни. Те рядко се развиват изолирано – гръбначният стълб е костна структура, но тя е неделимо свързана с меки тъкани и огромен брой нервни влакна. Разместването и деформацията на костните тела (прешлени, ставни връзки) често причинява притискане на съседните меки тъкани, на обвиващата мускулите съединителна тъкан (фасция) и гръбначномозъчните нервни окончания.
Именно нервните окончания пренасят чувството на болка към крайниците, а сковаващите мускулни крампи често са последица от усукани или преразтегнати повърхностни фасции. Във взаимовръзката кости-стави-фасции-мускули могат да се открият причините и за най-сериозните диагнози на гръбначният стълб.
Познатите на всички плексит, неврит, радикулит, ишиас, спиналната стеноза и невралгията са провокирани от компресиране на нервните влакна и окончанията им. Други гръбначни заболявания, проявяващи се чрез болезнени спазми, са свързаните с тъканни и мускулни увреждания (миалгия) – фибромиалгия, ревматична полимиалгия, миофасциален синдром, инвалидизиращата дисоква херния и някои други. Мускулните болезнени крампи, придружени със скованост и слабост обаче е признак за деформиране и разрушаване на костно-ставните структури.
Костните гръбначни изменения започват с изкривяванията, макар и те да не са сред най-сериозните заболявания. Всички видове артрит, артроза, остеопороза, остеофити (шипове) и други костно-ставни деформации, понякога засягащи и меките тъкани, също причиняват болка. Туморните образувания и травмите са следващи, но далеч не последни в списъкът с болезнените гръбначни заболявания.
Вътрешни органи
Редица изменения на вътрешните органи също провокират болезнени усещания в гръбнака. Отново, те се проявяват главно в шийната и поясна област. Болките в шията са един от придружаващите симптоми на възпалена щитовидна жлеза, хипертония, вирусни инфекции, сред които присъстват и две животозастрашаващи диагнози: гнойно възпаление на гръбначномозъчен епидермис и менингит. При менингитът те радиират към раменете, съпроводени с почти пълна невъзможност за движение на шията.
Торакалните болки (понякога натиск или стягане) са симптом на сърдечно-съдови, белодробни и стомашни аномалии. Пневмонията, плевритът, бронхитът, туберкулозата, увредената сърдечна функция и кръвоносни съдове причиняват болезненост при вдишване, а сърдечните заболявания я концентрират в средата на гръдната кост или я излъчват към шията и ръката. Тя обаче може да е просто отражателно усещане, и обикновено случаят е такъв, когато е със стомашен произход – язва, гастрит, жлъчка, панкреатит, гастроезофагеален рефлукс.
Болезнени усещания в лумбалната и сакрална (подпоясна) зона маркират някакъв проблем с бъбреците, стомашно-чревният тракт, гинекологични увреждания или извънматочна бременност при жените, както и някои венерологични инфекции. Там се отразява също и множествената склероза чрез симптомът на Лермит, диабетната невропатия и дори някои сърдечни заболявания. Разбира се, не бива да забравяме и травмите.
Ракови заболявания
Фактът, че туморните образувания не се проявяват с болезнени симптоми, важи за заболяване в напредналите стадий. В началните етапи от развитието си те се разпознават и с болка, локализирана близо до мястото на тумора. Някои форми на рак са болезнени дори и в крайните фази от развитието си.
Гръбначната област боли в различни участъци при разнообразни видове рак. Онкологичните диагнози на бели дробове, млечната жлеза, стомах, панкреас и яйчници, простата и още някои телесни структури, се проявяват именно така. Тя присъства и при крайните етапи на туморни заболявания, когато са формирани метастази, отложени в костно-скелетната структура.
Гръбначната болка винаги е с физиологичен произход. Тя е една от малкото симптоми, които никога не са резултат от вегетативни или психосоматични реакции. Затова присъствието й не бива да се пренебрегва, а изисква проследяване от квалифициран лекар.
