Детската церебрална парализа е тежко патологично състояние с все още много неизвестни. Засегнати са 3 до 4 индивида на всеки 1000 души от общата популация на Земята, поради което е напълно логично да се работи усилено в посока намиране на адекватно ДЦП лечение. За жалост, към момента ефективна програма за пълно възстановяване все още липсва, но лекари, учени и терапевти продължават да работят в тази посока.
Какво представлява?
Детската церебрална парализа се дефинира като двигателно увреждане, ограничаващо физическото и умствено развитие на пациента. Дължи се на непрогресивни смущения по време на мозъчното развитие у фетуси и кърмачета. Моторните нарушения при ДЦП често са съпътствани от нарушена когнитивна функция, смущения в комуникацията и сензорното възприятие, поведенчески аномалии, припадъци или комбинация от тези признаци.
Честотата, разпространението и най-честите причини за ДЦП варират в течение на времето, поради промените в пренаталната и педиатричната грижа през годините. Медицинската практика за справяне с проблема у деца и възрастни включва участието на лекари от първостепенно значение – специалисти по неврология, ортопедия и рехабилитационна медицина.
Лекарите трябва да работят съвместно с рехабилитатори, педагози, медицински сестри, социални работници и учители. Фокусът на рехабилитационното лечение на ДЦП наскоро бе изместен към неврологичната рехабилитация в отговор на нарастващите доказателства за невропластичност на заболяването.
Този подход има за цел да подобри мозъчното развитие и функция, съобразно вродения капацитет на мозъка да се променя и адаптира през целия живот на пациента. Тъй като продължителността на живота на хората с церебрална пареза вече се доближава до тази на общото население, трябва да се разработят терапии за лечение, отговарящи на нуждите на възрастните хора с увреждания.
Какви са възможностите на съвременната медицина?
Поради факта, че липсва напълно адекватно ДЦП лечение, в момента можем да говорим единствено за поддържаща терапия. Терапевтичните методи използвани днес, все пак оказват благоприятно въздействие върху състоянието на пациентите. Терапията е особено необходима при малките деца, защото може да подобри значително качеството им на живот и направи възможно участието им в различни житейски ситуации.
За да помогнем на родителите, които току-що са се сблъскали с ужасната диагноза да разберат какво представлява заболяването, ще посочим някои ключови факти:
- Церебралната парализа е нарушение на моториката, вторична от анормалния мускулен тонус, като спастичността е най-често проявяващата се аномалия;
- В болшинството случаи увреждането не се дължи на асфикция по време на раждане;
- Най-надеждният метод за диагностициране е чрез неврологични изследвания и оценка на общата подвижност;
- Управлението на спастиката включва физиотерапия, ортези, ботулин-токсинови инжекции, перорални лекарства и хирургия (ортопедична и неврохирургия);
- Съпътстващи болестта сиптоми са: сензорни и когнитивни смущения; проблеми в комуникацията и поведението, и епилепсия. На тях трябва да се обърне сериозно внимание, тъй като често са по-фатални за физическата функционалност на индивида, отколкото проблемите на моториката.
В заключение трябва да отбележим отново, че ДЦП е хронично състояние неподлежащо на лечение, при което болката е основен проблем и фактор, определящ качеството на живот, особено при малките пациенти. Терапевтичният модел, който ще се следва, определя дали дадено дете ще изостане драстично в своето умствено и физиологично развитие или ще успее да се доближи до това на своите връстници.
