Детската церебрална парализа е нелечимо, вродено или придобито състояние. Макар да не подлежи на пълно излекуване, заболяването може да претърпи значително подобрение с правилно планирана и проведена рехабилитация. Тъй като у нас липсва добре организирана в болничните заведения терапевтична програма, все повече родите се насочват към частните центрове за провеждане на ДЦП рехабилитация.
Какво трябва да бъде направено?
Церебралната парализа е най-често срещаното физическо увреждане в детската възраст. Синдромът на двигателното увреждане е задължителен за диагностицирането, но могат да се появят и широк спектър от неврологични дефицити.
Професионалистите в детските рехабилитационни центрове се сблъскват с разнообразие от проблеми у детето и неговото семейството – физически, психологически, комуникативни и социални. Това подсказва, че е необходим мултидисциплинарен подход в избора на метод за лечение.
Международната класификация на функционалните заболявания предлага рамка за управление на екипа, заел се с лечението на деца с ДЦП. Въз основа на тази концепция, е описан моделът на детската рехабилитация. Този инструмент може да се използва за системна оценка на нуждите на децата и родителите, както и за цялостното разработване и оценка на целите на рехабилитацията на ниво дейности.
При децата с въпросното заболяване се наблюдават три основни вида двигателни нарушения: спастична; атаксична и дискинетична пареза. При най-често срещаното разстройство, спастичната пареза са описани много различни нарушения в мускулната функция.
Спастичността е само един от компонентите на спастичната пареза. Разглеждат се клиничните последици от тези различия. При децата с изразена подвижност, ходенето е свързано с функционалната прогноза на амбулацията в зряла възраст. Представена е класификация на моделите на ходене, която може да се използва като рамка за различни програми за лечение.
Защо терапевтичната програма е толкова важна?
ДЦП е заболяване, обхващащо група не-прогресиращи моторни увреждания, които с времето биха могли да влошат драстично качеството на живот на малките пациенти и техните семейства. Състоянието възниква в резултат на лезии и аномалии в недоразвития мозък.
Макар двигателното разстройство да е най-стряскащият симптом, много други педиатрични и неврологични увреждания се свързват с ДЦП, когато липсва навреме и правилно проведена рехабилитация. Касае се дори за застрашено оцеляване на индивида, вследствие на проблеми с храненето, констипация, припадъци, зрителни и слухови нарушения, умствена изостаналост, говорни увреждания, дислексия, невербално умствено увреждане и поведенчески аномалии.
Моделът на рехабилитация трябва да включва не само детето, с вродена или придобита форма на заболяването, но и неговото семейство. Тъй като децата с ДЦП се чувстват най-спокойни в семейна среда, всеки престой в болнично или рехабилитационно заведение трябва да става с участието на поне един от родителите.
Кои са възможните начини за подобряване на състоянието?
Рехабилитацията при детската церебрална парализа включва комплекс от терапии, проведени с участието на група специалисти – детски психолог, невролог, специалист по двигателни умения, а понякога и на логопед. Работата в екип е изключително важна. Нужно е всеки вид въздействие от страна на един специалист да се съгласува с останалите членове на екипа.
Лечението с електроимпулси дава много добри резултати по отношение на моториката на малките пациенти, тъй като благоприятства проводимостта на нервните импулси. Различните видове мануална терапия също носят значително подобрение в контролирането на движението и другите физиологични процеси. Рехабилитационният процес не е с фиксирани срокове. Рехабилитацията често продължава през целия живот на индивида.
