За синдрома, наречен хиперактивност при деца се говори все по-често в последните години. Дали това е ново психическо разстройство у подрастващите, или е с голяма давност, но просто днес му се обръща повече внимание? Психолози, родители и учители се вълнуват повече от начините за справяне със състоянието, отколкото от неговия генезис.
Нормално е децата понякога да забравят да подготвят домашните си, да се замечтаят в час, без да разсъждават и да стават безпричинно нервни по време на вечеря, особено когато са уморени. Проблемът се крие в това, че невниманието, имулсивността и изблиците на ярост са също признак на хиперактивен синдром с дефицит на вниманието.
Синдромът е често срещан у децата в началните училища, проявяващ се с проблематично поведение у дома и най-вече в училище. Състоянието влияе сериозно на способността на засегнатото дете да се учи и разбира със своите връстници, което е вече сериозен проблем. Първата стъпка за справяне с проблема, като се осигури адекватна помощ, е всеки родител да се научи да разпознавате признаците и симптомите на това поведенческо разстройство.
Какво е нужно да се знае?
Всеки от нас познава поне едно дете, което не може да си намери място, изпитва трудност да слуша и следва указания, независимо колко ясно са дадени. Някои малчугани имат навика да прекъсват разговори и да правят неуместни коментари в неподходящи ситуации. Никой не харесва подобно поведение, затова децата, които се държат по този начин биват наричани невъзпитани и проблемни.
В болшинството случаи се касае наистина за липса на възпитание и проблемна семейна среда, но понякога става въпрос за класически симптом на хиперактивност при деца с поведенческо разстройство. Как да отличим патологията от нормалното детско поведение? Точно тук се крие проблемът, защото дори педиатрите не са подготвени да поставят точна диагноза, а какво остава за самите родители. Дефиниция на поведението може да даде единствено квалифициран детски психолог.
Кои знаци трябва да ви алармират за наличие на проблем?
Детската хиперактивност е неврологично заболяване, дължащо се често на специфични биохимични процеси в мозъка. С правилно изготвена терапия, състоянието би могло да бъде овладяно, но за целта е необходимо да се постави точна диагноза. След като диагноза може да изготви единствено квалифициран специалист, до неговата помощ ще се стигне единствено ако родителите са убедени, че детето им страда от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Следователно, семействата на децата с проблемно поведение трябва да се запознаят с ключовите симптоми на разстройството. На първо място е нужно да се знае, че дефицитът на внимание и хиперактивност рядко се появява у вече пораснали деца. Обикновено проблемът е вроден и е бил налице от самото начало, но родителите са го отдавали на обикновена детска енергичност и палавост.
Когато нервните изблици, неспособността да се концентрира вниманието и физическата свръхактивност се проявяват рядко и под въздействие на конкретен дразнител, не може да се говори за държание, отклоняващо се от нормата. Не е истина, че хиперактивните деца не могат никога да стоят мирно. Правят го единствено, когато дадено занимание им е наистина приятно и интересно, което допълнително затруднява дефинирането на състоянието.
Съветваме дори при дребни колебания да се потърси съвет от специалист, тъй като дефицитът на внимание с хиперактивност не се „израства” и няма да изчезне с времето. Оставен без лечение, синдромът ще окаже негативно въздействие върху кариерното развитие и социалния живот на индивида, а никой родител не би искал подобно нещо за детето си.
