Разсеяност, трудна концентрация върху обект/задача, трудно задържане на внимание, често забравяне и губене на вещи, неумение за планиране, за организация на време и спазване на поставени срокове, неспособност за достатъчно бързо пренасочване на вниманието…Някои от тези характеристики не изглеждат типичен медицински симптом, особено на неврологичен дефицит или отклонение.
Устойчивата им проява при продължителна умствена дейност насочва към проблем. Ако такъв съществува, с течение на времето се разгръщат и още редица нюанси на проблемната концентрация. Това са ниска устойчивост на концентрацията, невъзможност за съсредоточаване върху повече от 2-3 обекта, затруднено превключване и концентриране върху новият обект.
Медикаментозна регулация – към първопричината ли е насочена
Доста родители се решават да пристъпят към конвенционалното третиращо дефицит на вниманието лечение. Медиците се опитват да коригират физиологични изменения в мозъка – забавено развитие и изтънена структура на някои зони, съчетани с дисбаланс на невротрансмитерните функции, отговорни за свързването на невроните и модифициращи пренасянето на импулсна “информация” чрез синапсните структури.
Ниските нива на допаминови, норепинефринови и ацетилфолинови рецептори в някои мозъчни дялове, както и понижената секреция на самите хормони, неизбежно причиняват поведенчески нарушения. Липсата на достатъчно от тези медиатори в синаптичните гънки забавя комуникацията между няколко мозъчни структури. Неврологичните зони, отговорни за планиране, организация и концентрация не са достатъчно активни. Недостатъчен синтез на ацетилхолин например видимо влошава концентрацията и повишава възбудимостта.
Лекарствата, променящи биохимични процеси
Съвременната медицина е насочена към симптомите на СДВХ. Дефицитът на внимание се среща рядко като самостоятелен форма на синдром, и дори и в такъв случай в поведението присъстват поне 1-2 симптома на хиперактивност. Най-малкото – пациентите задържат вниманието си, привлечени от ярък цвят, изразителна визуална експресия или там, където откриват вълнуващ стимул за момента. По правило, концентрацията не трае дълго.
При дефицит на концентрация без сериозни нарушения на координацията, двигателната активност и говорът се назначават стимулиращи лекарства, като Основната цел е регулация дейността на невротрансмитерите и понижаване на възбудимостта. Учените са установил, че сравнителен баланс се постига с химични вещества на базата на амфетамин. Металфенидат е най-популярната субстанция, повишаваща нивата на невротрансмитерите допамин и норепинефрин. Често предписвани също са антидепресанти-инхибитори на обратният захват на серотонина и антихипертензивни препарати.
Логопед и поведенческа терапия
При голям брой пациенти с диагностицирана СДВХ се наблюдава симптоматика на ограничени умения за зрителен фокус, вербално изразяване, двигателна координация, както и дислексия и дисграфия – съответно затруднение при разчитане и графично възпроизвеждане на букви. Вербалната диспраксия (говорни нарушения) се проявяват най-рано и нерядко са причината за откриване и диагностициране на синдрома. Често тя е свързана и с особености при прием на храна и течности.
Присъствието на такъв симптом налага отделна от медикаментозната терапия работа с логопед. Специалистът ще подпомогне умението за създаване и употреба на смислени фрази, както и укрепването на мускулите в тези зони. Като ефективен метод е описана и психогимнастиката – комплекс от физически упражнения и занятия в игрова форма, включително пантомима, която преподава уменията за емоционална експресия с езика на тялото.
Поведенческите сеанси с психолог и психотерапевт също благоприятстват социалната адаптация. Наративната терапия например е често използван метод, чрез който децата се учат да изразяват своите проблеми, неприятни усещания и негативен опит, често последица от неприемането в социума. Изобретени са и игрови подходи за тренинг на концентрацията, и в редица случаи тя действително попада в приетите за норма, рамки.
Холистични подходи и хомеопатия
Напоследък доверието в природните средства за лечение е все по-голямо. Родителите все по-често допълват лечението със здравословен хранителен режим, и прием на билки и витамини, сред които най-препоръчителни са B6, магнезий и хром. Специалистите потвърждават ефектът от приемът им и съветват за ограничаване на рафинирана захар, тестени изделия и мазни ястия, за сметка на храни със съдържание на комплексни въглехидрати, желязо и Омега-3 мастни киселини.
Холистичната медицина е верен приятел на тази неврологична особеност. Тя доказано помага за мускулна релаксация и повишаване на общият тонус. Продължителните сеанси с модерната електроимпулсна терапия пък могат трайно да повлияят качеството на синапсовият пренос на импулси, който е пряко свързан със същността на нашият проблем.
