Общото между остеофитите, познати още като шипове и Остеохондроза е свойството и на двете да ограничават подвижността, чрез увреждане на костно-ставните тъкани. Разликите между двете състояния са твърде големи, за да има индикации за някаква взаимовръзка. Те обаче могат да възникнат едновременно у един и същ индивид, влошавайки драстично качеството му на живот.
Какво представлява Остеохондрозата?
Остеохондрозата е състояние, свързвано главно с дегенеративните процеси в човешката скелетна система. За жалост, подобно твърдение би било неточно, тъй като то е свързано с костния растеж при деца и юноши. За причина за възникването на остеохондроза в ранна възраст се смята прекъсването на притока на кръв към ставите.
Остеохондрозите са семейство нарушения, изразяващи се в увреждане на междупрешленните дискове. Един от ясните симптоми на състоянието е болката. Болезнените усещания се появяват главно по хода на гръбначния стълб – в областта на шийния, гръдния и поясния отдел на гръбнака. При по-възрастни хора заболяването се дължи на износването на междупрешленните дискове с годините.
Редица заболявания попадат в категорията остеохондроза. Те засягат различни части на тялото. Обикновено са групирани в една от трите категории в зависимост от мястото, където се срещат. Остеохондрозите могат да бъдат артикуларни (ставни), физални или неартикуларни. Артикуларните заболявания възникват в областта на ставите и включват:
- Болест на Legg-Calve-Perthes – обхваща тазобедрената става;
- Болест на Панер – засяга лакътя;
- Нарушение на Фриберг – засяга втория пръст на крака;
- Болест на Колер – засяга стъпалото.
Фазалните заболявания от групата на Остеохондрозата са основно представени от болестта на Шуерман, или юношеска кифоза, засягаща междупрешленните стави на гръбначния стълб. Болестта на Legg – Calvé – Perthes (LCPD) е друг вид увреждане, в случая на тазобедрената става, което се появява в детска възраст.
То е инициирано от нарушаване на притока на кръв към главата на бедрената кост. Поради липсата на кръвен поток костта умира (остеонекроза или аваскуларна некроза) и спира да расте. С течение на времето заздравяването става чрез нови кръвоносни съдове, проникващи в мъртвата кост и с отстраняване на некротичната костна тъкан, което води до загуба на костна маса и отслабване на главата на бедрената кост.
Доколкото можем да говорим за връзката между шипове и остеохондроза, то такава рядко има у млади индивиди. Двете състояния измъчват предимно възрастни хора, поради намаляване на костната плътност с годините, физически травми и атипично разрастване на костната повърхност. Всяко от двете състояния само по себе си причинява достатъчно ограничение на подвижността, но в комбинация се наблюдава значителен дефицит в опорно-двигателния апарат.
Неставната форма на Остеохондрозата би могла да засегне всяка част от скелетната система. Най-често срещаната неартикуларна болест е болестта на Осгуд-Шлатер, която засяга коляното. Тя причинява дразнене на растежната плоча в областта на тибиалната тубероза (горната част на шинковата кост), точно под коляното. Болестта на Север, засягаща петата, е друг вид неартикуларен вид остеохондроза.
Дисекиращият остеохондрит е друга форма на остеохондроза. Възниква, когато малки парченца хрущял или кости бъдат изтласкани в ставата поради липса на приток на кръв. Това може да се случи във всяка част на тялото, но засегнато е най-често коляното. И шипове, и остеохондроза се диагностицират чрез рентгенова снимка, а лечението включва: почивка, физиотерапия и в някои случаи операция за отстраняване на проблемните костни фрагменти.
