Придобилият популярност през последните години “Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието” не е просто модерна приумица на детски психолози. Научно доказано е, че при определен процент от децата между 3 и 6 годишна възраст действително се наблюдават характерни поведенчески реакции, които могат да попречат на социалната им адаптация. Само че в случая не става въпрос за срамежливост, а за прекалена импулсивност и невъздържаност.
Медицински изследваните, характерни за хиперактивни деца симптоми, обикновено са съчетани с някакъв тип дефицит, като това не винаги е дефицит на концентрация (внимание). Всъщност, наличието на устойчиви черти от импулсивен тип е по-благоприятно за родителите. Те се проявяват в по-ранна възраст и много по-явно, което позволява по-ранното им овладяване.
С какво се борите
Ако детето ви е диагностицирано с хиперкинетично разстойство, трябва да приемете, че импулсивността, безцелната двигателна активност и още ред личностни особености са част от вашето дете. Да се борите с тях, означава че не го приемате и то усеща това. Не забравяйте, че околният свят също го приема трудно и пълната ви подкрепа е жизненоважна за него. Също както и постоянното движение.
Хиперактивността има неврологично обяснение, което най-точно илюстрира невъзможността на детето да се държи по друг начин. Възможно е симптомите, възприемани като странности, да се проявят още през първата годинка, с трудно заспиване, непоносимост (плач) към ярки светлини и силен шум и забележима палавост. Съществуват обаче ред други симптоми, на чиято постоянна проява, придружена с оплакване от възпитател, треньори или другарчета, трябва да се реагира.
Децата, които “нямат спирка”
Хиперактивните деца са надарени със способността да се движат неуморно почти постоянно. Макар и дразнеща за околните, тази черта си има медицинско обяснение с по-развитият моторен кортекс. Намаленото производство на допамин и намалената плътност на префронталния и слепоочен мозъчен дял отговарят за постоянната необходимост от вълнуващи (според детето) стимули и някои други характерни симптоми:
- Непрекъснато ходене, тичане, шаване с ръце и крака
Двигателната активност е основна черта и именно тя се обърква с естествената палавост. За справка: хиперактивните деца наистина не могат да стоят кротко и всъщност, това причинява неприятни усещания у тях.
- Безспирно говорене
Тези малчугани проговарят рано и действително говорят много и не умеят за изслушват събеседника си. Приказливостта може да е повод за гордост за някои родители, но връстниците им често се дразнят ги отхвърлят от групата. Освен това, хиперактивните деца трудно разпознават невербални сигнали – това допълнително предизвиква раздразнение у околните и затруднява социалната им адаптация
- Невъздържаност и импулсивност
За детето от импулсивен тип сдържаното “възпитано“ поведение е истинска мъка. Отслабеното регулиране на инстинктите – резултат от по-слабото участие на префронталния кортекс, го подтиква да изразява импулсите си моментално. Това често се проявява в прекалена избухливост, агресивност и екстремно поведение, което може да застраши безопасността и се приема негативно от другарчетата му.
- Непостоянство и честа промяна в настроенията
Необходимостта от промяна на заниманията е биологично заложена, така че организацията и планирането не са присъщи на децата с този тип поведенчески особености.
- Отегчава се от тихи игри и занимания
Хиперактивните деца просто не са в състояние да стоят кротко и да рисуват, творят или просто да се занимават, без да вдигат шум. Дори и да не страдат от дефицит на внимание, те по правило отхвърлят заниманията в двигателен покой.
Биологичната импулсивност често е придружена с трудности при разпознаване на езикови и писмени особености, слаба координация между зрение и двигателни функции (трудно им е да карат велосипед). Те допълнително засилват неудобството в социална среда и слабите резултати при обучение.
Лечението с медикаменти и поведенческа терапия донякъде потиска симптомите на хиперактивните деца. Надеждата е, че те изчезват напълно в юношеска възраст. Силните медикаменти обаче са вредни за малчуганите. Има ли друг начин?
Холистичен център “Холимед “ е идеалното място за работа с детски психо-поведенчески проблеми. Неврофийдбек терапията и електроимпулсната стимулация – напълно безвредни за малките пациенти, позволяват изключително точна диагностика на проблема. Работата върху първопричината с естествена обратна връзка и психолог, дава учудващо позитивни резултати при много малчугани с хиперактивност, дефицит на внимание, тревожни разстройства и аутистични отклонения.
