Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е все по-познат през последните години. Причината не е в подробната медицинска информация, която се открива в Интернет, или във все по-актуалното внимание към възникването и протичането на различните психологични процеси. Тя се наблюдава, тъй като този комплекс от поведенчески реакции действително е често срещана характеристика на съвременното детското поведение.
В наши дни той се обособява като изолирана диагноза в американският “Диагностичен и статистически наръчник” Международната Класификация на болестите (МКБ-10). Двата медицински справочника дори разграничават хиперактивността от неспособността за концентрация, с класификация на отделен хиперактивно-импулсивен тип (ADHD –PH).
Всъщност, всички неспециалисти отличават синдромът предимно чрез хиперактивните му прояви, изразени чрез свръхактивна двигателна моторика. Те включват нетърпение, невъзможност за спокойно стоене на място, прекалено приказливост и затруднение за изслушване при разговор, склонност към екстремни и опасни игри и забавления. Избухливостта и импулсивното поведение са силно характерни.
Освен че са изключително лесно забележими, тези симптоми изпъкват пред дефицитът на внимание и защото децата обикновено ги проявяват в по-ранна възраст – още на 3 годишна възраст. Има и друга съществена причина, заради която този поведенчески модел е интересен на голям процент родители. Хиперактивното поведение е един от основните симптоми на специалните аутистични заболявания. Основни негови представители са аутистичното разстройство, Синдром на Аспергер, Синдром на Рет и ПДД-НОС (генерализирано разстройство на развитието).
Мястото му в аутистичния спектър
Аутистичното семейство ражда поведенчески отклонения. Те са насочени основно към вербалната и невербална комуникация и се проявяват по-забележимо през втората или третата годинка. Приблизително в същият етап, к могат да се разграничат и първите ясни симптоми на хиперактивният синдром.
Хиперактивно-импулсивният тип рядко проявява само характерните описани симптоми. Той се отличава и с редица дефицити, един от които е нарушената сензорна динамика. Координацията, както и предварителното планиране на движенията, са проблемни и това се проявява забележимо при ежедневните игрови дейности. Нарича се моторна диспраксия (dys – praksis – трудно действие)
Вербалната, зрителната и генерализирана диспраксия са другите й варианти. Децата с подобен дефицит се затрудняват да изговарят думите, същевременно бъбрейки постоянно. Те са ограничени и в извършването на други практическа дейност (хранене, обличане), която би трябвало да умеят за възрастта си. Забележими затруднения или нарушения в дъвкателната функция са почти сигурен признак за бъдещ проблем с говора.
Зрително-пространствената диспраксия се проявява най-ясно, чрез неспособността за фокусиране на погледа. Другият вид проява на затруднен говор се нарича дисфазия. Тя по-скоро ориентирана към трудностите в създаването, изговарянето и разбирането на речеви структури.
Дислексията е още един дефицит на хиперактивните деца, свързан с трудности при четене и писане – те “виждат” буквите по свой, много различен начин. Парадоксално, тези деца се научат да четат и пишат с огромни затруднения, но в същото време са изключително интелигентни и говорят съвсем нормално за възрастта си.
Всички тези дефицити се наблюдават както в хиперактивно-импулсивното поведение, така и в някои аутистични заболявания. В съчетание с характерните импулсивни гневни изблици и неспособността за общуване (в аутистичният спектър – от невъзможност да развитие на адекватни вербални и невербални умения, а при хиперактивният синдром – от нетърпение, импулсивност и агресия), симптомите при двете състояния лесно се припокриват.
Важна отличителна черта е, че аутистите са склонни към самонараняване. Хиперактивните деца просто са привлечени от екстремни игри и занимания, които са с повишена опасност от нараняване. Двете са доста различни състояния и макар и да са класифицирани като медицински диагнози, да които се предписват медикаменти, синдромът на хиперактивност е по-скоро характерен поведенчески модел. Социалната изолация е характерна последица и при него, но в много по-ниска степен.
Дефицитът на вниманието е изключително важна характеристика, още повече че той много често придружава хиперактивно-импулсивното поведение. Трудната концентрация, неспособността за продължително съсредоточаване и планиране, както и невероятно лесното разсейване не са характерни черти за аутистичният спектър диагнози. Специалистите ще ви информират веднага, че децата с типично аутистично разстройство се занимават вглъбено и самостоятелно в продължение на часове, и то с огромен интерес.
Диагностицирането на тези сложни неврологични състояния изисква внимателно и продължително наблюдение от няколко специалисти – детски невролог, психиатър и логопед. Процесът не е лек, тъй като заболяванията от този спектър са с широка и леко неясна симптоматика. Не се изкушавайте да ги определяте сами или да разчитате на самостоятелно проведени тестове – диагностиката често затруднява и квалифицирани специалисти.
Хиперактивните и аутистични деца
Хиперактивно-импулсивното дете действително не винаги е добре прието в социална среда. Неизчерпаемата му енергия често го превръща в лидер на групичка негови връстници или пък точно обратното – изолира го от тях, заради нетърпеливият, прибързан и буен характер с неконтролируемо поведение.
Малчуганът с аутистично разстройство е затруднен с общуването в много по-висока степен. Той не страда от нетърпение, а просто не умее да различава невербалните сигнали при комуникация и това затруднява процесът изключително много. В комбинация с някой от горепосочените дефицити и избухливост може да се каже, че поведението му почти винаги е смущаващо и неприемливо за другите деца. Именно това затруднява много обучението му в стандартни учебни заведения.
