Като депресия се характеризира състоянието на понижено настроение, тъга, меланхолия, вялост и апатия, вариращи в различна степен, от силно понижено настроение до чувство на пълно отчаяние, незаинтересованост, неработоспособност и физическа отпадналост. Симптомите й на физическо ниво са изключително много и разнообразни, особено ако тя е съчетана с тревожност, което се случва често, защото двете са взаимозависими състояния.
В повечето наблюдения върху депресията специалисти установяват, че тя има предистория, която е провокирана от личностни събития – тъжни или силно стресиращи, които причиняват психологическата реакция. Появата й обаче би могла да е напълно изненадваща за обкръжението на страдащите от нея, както и за самите пациенти.
Тя просто ги завладява и понякога остава с дни и седмици. Почти винаги причинява загуба на желание за работа, но и за почивка, забавление, пътуване, практикуване на хобита и други любими доскоро занимания. В подобни случаи впоследствие все пак се открива наличие на дълго потискани проблеми и високи нива на стрес, които причиняват адекватен отговор на мозъкът и емоциите – депресивен период, чиято продължителност се различава при всеки човек.
Травматично събитие не е задължително, понеже множество слаби причинители на стрес провокират същият ефект. Противно на общоприети схващания, депресията не е признак на “слаби нерви“, въпреки че действително някои хора са предразположени към по-често присъствие на унило настроение. Силно травмиращи за техният капацитет събития биха могли да провокират характерното “не мога повече” – често срещана фраза на депресията, по-бързо, отколкото при друг психологически тип. Реакцията често е непредвидима и е резултат от психичната стабилност и чувствителност.
Тя не и ментален проблем. Депресивното състояние е чисто и просто биохимична реакция, защото както тялото, така и мозъкът ни си има своя специфична биология. Именно на нея се дължи “цветът“, нюансите и интензивността на емоциите. Най-общо, тя е спад на естествено продуцираните серотонинови нива и повишаване на стресови хормони, произвеждани от надбъбречната жлеза – кортизол, епинефрин и норепинефрин.
Някои специалисти изопачават ролята на биохимичните процеси и твърдят, че тъгата не може да причини депресия, а чисто и просто дефицитът на определени вещества в мозъка. Всъщност, това е погрешно – тъгата е израз точно на такъв дефицит и може да се прояви чрез депресивно състояние, а редица фактори утежняват симптомите и така се постига състоянието, известно като клинична депресия. То изисква продължително лечение. Избягването му обаче е възможно, ако човек осъзнае проблемът си и предприеме действия.
Депресията бива и симптом. Редица физиологични заболявания се изразяват и с депресивни симптоми. Част от тях, свързани със силна болка или дискомфорт – и да предизвикат поява на симптомите.Значителните дефицити на определени хранителни вещества и витамини, следствие от физическа болест, също оказват влияние върху биохимичните процеси в мозъка.
Това правят и недоспиването, умората и замърсеният въздух. Факторите са много и комплексни, а някои със сигурност все още са недоизяснени. Посещението на квалифициран лекар при задълбочаване на симптомите е сигурен начин за бързо и скорошно възстановяване.
