диабетна невропатия

Диабетна невропатия е често срещано усложнение, засягащо болните от захарен диабет и от двете групи – тип 1 и тип 2. Всъщност, засегнати са над 90% от хората с тази диагноза, които към момента наброяват 382 милиона в целия свят. Въпреки че болката е един от основните симптоми на болестта, нейните патофизиологични механизми все още не са напълно известни.

Какви са методите за контрол на усложненията и болезнените процеси?

Общоприето е, че токсичните ефекти на хипергликемията играят важна роля в развитието на невропатията, причинена от захарен диабет, но се допускат и няколко други хипотези. Управлението на невропатичната болка, се състои основно в изключване на други причини за болезнен периферен невропатичен синдром.

Подобряването на гликемичния контрол, е водеща профилактична терапия, наред с използването на болкоуспокояващи медикаменти. Конвенционалните средства, на които залага официалната медицина, са в голямата си част съсредоточени в облекчаване на симптомите, понеже за трайно и ефективно излекуване на състоянието е трудно да се говори на този етап.

Усложненията, съпътстващи захарната болест тип 1 и 2, се тушират основно с:

Медикаментозни средства

Медикаментите от първа линия, използвани за облекчаване на болките, характерни за диабетната невропатия, включват антиконвулсанти – прегабалин и габапентин, а също и антидепресанти – основно действащите за инхибиране на повторното поглъщане на серотонин и норадреналин.

Освен това, съществуват експериментални, клинични доказателства, че опиоидите могат да бъдат полезни за контролиране на острите фази, главно ако се свържат с лекарствата от първа група. Други агенти, включително за локално приложение, като капсаицинов крем и лидокаин пластири, също са приети за полезни адюванти в контрола на диабетна невропатия и придружаващата я болка.

Клиничните данни обаче, са недостатъчни, за да бъдат масово използвани. В общи линии, по-доброто разбиране на механизмите, на които се дължи диабет-невропатичната болка, ще допринесе за откриването на нови терапии, както и за подобряване на насоките за оптимизиране контрола на болезнените фази с наличните лекарства.

Как протича усложнението?

Хората с диабетна невропатия, са подложени на огромно изпитание, понеже усложненията обичайно са по-неприятни от основното заболяване. Усещанията при тях се характеризират с изтръпване, изгаряне, остри, стрелкащи и хапещи конвулсии, и дори с усещане за токов удар. Болезнените етапи могат да бъдат от умерени до тежки, често по-силни през нощта, причинявайки нарушения на съня.

Болката е възможно да бъде постоянна и придружена от кожна алодиния, която би могла да влоши значително качеството на живот на пациентите. Това безспорно оказва влияние върху способността за извършване на ежедневни дейности и настроението. Болката понякога е причина за оттегляне от развлекателни и социални дейности, но може да бъде свързана и с появата на депресия.

Лечение

Усложнението продължава да представлява терапевтично предизвикателство, тъй като неговата патофизиология все още не е напълно разбрана, и съответно облекчаването на състоянието за момента е незадоволително. Фармакологичните лечения, с изключение на тези, насочени към гликемичния контрол, са симптоматични, и не са фокусирани върху патофизиологичните механизми, ограничени от страничните ефекти и развитието на резистентност.

Добри резултати в ограничаване степента на усложнение и понижаване на болезнените усещания дават различните холистични методи за лечение. Сред тях можем да посочим електроимпулсната терапия, провеждана в много частни клиники и болнични заведения. Терапията дава много добри резултати, поради способността на високочестотните електроимпулси да подобряват състоянието на централната и периферна нервни системи.

Рефлексотерапията е друг, много успешен метод за подобряване състоянието на страдащите от диабетна невропатия. За разлика от електроимпулсната терапия, при нея не се използва генератор на импулси или друга специализирана апаратура.

Този метод залага на мануално въздействие върху рефлекторните зони, намиращи се върху стъпалото. Тъй като долните крайници са най-често засегнати от болестта, третирането на тази област предизвиква много бърз положителен отговор от страна на пациентите.