остеофит и дискова хернияИзненадващо за много неспециалисти, остеофитите не са просто  извънорганична костна тъкан със статут на дефект, а защитна структура и опит за адаптация. Появяват се в зони с увредена кост или ставен хрущял, засягайки и околните меки тъкани и връзки. Разрушаването или изтъняването на ставен хрущял водят до риск за деформация на  подхрущялната кост. Стремейки се да се съхрани, ставният апарат произвежда допълнителна костна тъкан, която понякога придобива хипертрофични размери. Тя се нарича остеофит.

Остеофитите и дисковата деформация 

Калцифицирани ставни връзки и липса на превенция са най-прекият път към поява на дискова херния. Междупрешленните дискове и ставите са “фабрично” свързани. Стягането на ставните връзки и остеофитите възникват, за да поддържат гъвкавостта на прешлените и равновесието на гръбначният стълб, но появата им отключва болезненост. Натискът върху интервертебралните дискове пък е риск за износване на дисковият пръстен. 

Пониженото количество смазващо вещество, секретирано от гладката хрущялна ставна тъкан, и дегенерирането на самият хрущял, предизвикват триене между прешлен и диск. Когато са с хипертрофирали размери, заоблените или ръбести остеофити оказват неестествен натиск върху външният пръстен annulus fibrosus. Отпуснатите нетренирани мускули съдействат за херниацията. 

“Капачката” от колагенови влакна е много здрава, но изтъняването и пропукването й се случва постепенно, започвайки с малки драскотини и разкъсвания. Лечението и овладяването на етап протрузия почти винаги постига пълен успех и бързо повлияване на болезнените симптоми, а подвижността не е застрашена. 

Симптомите са най-неприятни при дорзалната протрузия, при която пръстенът се издува в посока на гръбначномозъчният канал – дразненето на нервни окончания е източник на досадна “тлееща“ болка или теглене. По-сериозният стадий – миграцията на дисковото ядро nucleus pulposus, е свързан с излъчване на по-осезаема болка и смущения в моториката – изтръпване, мравучкане и липса на чувствителност, излъчвани към горни/долни крайници, в зависимост от засегнатият прешлен. Най-тежката фаза засяга тазово-резервоарните функции и може да причини пареза/парализа. 

Остеофит и херния –  риск, който трябва да се избягва 

Клиничната картина на дисковата херния е видимо “шарена“, а присъствието на остеофит в нея е усложнение, което може да бъде сериозна опасност. Костните израстъци са особено рискови в прешленен сегмент (един или няколко прешлена) с вече съществуваща екструзия – секвестрацията (пълна миграция) на ядрото представлява реална опасност. 

При херниация в шийните прешлени, присъствието на остеофити понякога би могло да е животозастрашаваща деформация, която разкъсва напълно фиброзната тъкан, както и притиска ядрото към гръбначномозъчните нерви. Присъствието им е лесно разпознаваемо в тази зона, тъй като е свързано със силна болка, която би могла да липсва при херния в напреднал стадий. Локацията обикновено е от 5-ти до 7-ми шиен прешлен. 

Омагьосаният кръг се поражда от факта, че всяка от деформациите причинява и обуславя другата, заедно с още редица изменения в гръбначният стълб, като радикулит, гръбначно изкривяване и др. Причинителите на остеофити например са редица на брой, но основните са артрит, остеопороза и спондилоартроза, всяко от които е свързано с износване на костната тъкан, често срещано в напреднала възраст, и подчертава значението от правилната грижа за костите. 

Как да предотвратим появата на тази взаимосвързана деформация, която  бавно и методично разрушава гръбначната структура? Обръщайте внимание на малките симптоми, не подценявайте значението на профилактичните прегледи и имайте правилна стойка. 

Малка подсказка: приемът на калций в прекалени количества е вреден за костите. Калцият има изграждащо действие, само когато се усвоява правилно, а за целта е необходима предразполагаща “среда” от други микроелементи и витамини в тялото.