Синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание (СДВХ) вече e достатъчно популярен, за да предизвика лека тревожност у всеки родител. Той/тя непрекъснато е в движение, постоянно говори, прекъсва останалите и няма търпение да изчака отговорът при разговор, не иска да си играе спокойно за по-дълъг период, не се подчинява на указания и молби, винаги изглежда неспокоен…
Дали детето не проявява признаци на хиперкинетично разстройство? Знаете ли, че съществуват няколко наглед незначителни особености в поведението, които обаче са много важна част от диагностициращите вродената хиперактивност симптоми. Разбира се, на първо място остава социалната среда, която започва се оформя към 2,5 – 3 год. възраст.
Изчакайте третата годинка!
Родителите много често е сблъскват с този съвет след консултация със специалист или дори при запитване в обикновен здравен форум. Наистина, диагностиката на такова поведенческо отклонение не е никак елементарен процес. Тя не може да се извърши на база родителски наблюдения. Истина е също, че именно в домашна среда се зараждат първите съмнения за наличие на такъв дефицит и то най-вече преди 3 годинки. Определянето на хиперактивност или особено дефицит на вниманието в тази възраст обаче затруднява дори и специалистите-невролози.
На тригодишна възраст детето обикновено започва по-активна комуникация и взаимодействие с околните. Социалната среда бързо става основен критерий за разпознаване на този тип поведение. Хиперактивните деца не могат да се адаптират в социална среда, тъй като не откриват приятели със сходен темперамент – те нямат достатъчно търпение да общуват пълноценно с другите и не спазват правилата на игрите, често са груби и избухливи.
Важните и подценявани симптоми преди третата годинка
Открити са няколко характерни симптоми, които са сравнително точен индикатор за възможна проява на хиперактивно поведение в бъдеще, ако са придружени с типичната свръхподвижност, нервност, неспособност за самоконтрол и бърборене. Разбира се, те нямат никаква стойност, докато не се потвърдят от специалист невролог, но често са наблюдавани при развитието на хиперактивни деца през 1-та и 2-та годинка и дори преди това.
Неспокойният сън, трудното заспиване, лесното будене посред нощ – всички нарушения на съня са вероятни предвестници на хиперактивност, особено ако те присъстват като постоянно проявление и не се влияят от външната среда. Този симптом винаги е съпътстван от тревожност, неспокойно въртене по време на сън или силен плач при най-малките бебета.
Лесната раздразнимост от шум, промени в светлината, колебания в температурата на въздуха, раздразнението от допирът на някои тъкани върху кожата са все усещания, които детето трудно ще изрази преди 3-годишна възраст. Родителят обаче лесно може да забележи неговата свръхчувствителност в контакт с тях, по продължителното мрънкане, негодуване и изнервеност.
Прекалената непоносимост към всички изброени дразнители с право може да събуди съмнения. И все пак, докато не с проявят множество други симптоми, и в словесна фаза от развитието, съмненията и притесненията си остават такива и не са критерий за нищо.
Именно навлизането в словесният етап от развитието е с особено значение за диагностициране на хиперактивно разстройство. Развитието на фината моторика в двигателната активност и речевите функции са много тясно свързани. При начална фаза на хиперактивно поведение, специалистите обикновено наблюдават особености в развитието и при двете.
Специалистите обясняват, че след навършване на годинка и половина детето трябва да съставя цели прости изречения и да ги изговаря ясно. Ако говорът звучи като бебешко бъбрене на отделни, несвързани в изречение думи и има явно затруднение в произнасянето им, или пък детето видимо не разбира (или не чува) произнасяните от вас думи, вероятно се проявява някакъв тип говорно нарушение. Често, те са типичен симптом на хиперкинетично разстройство. Единствено консултация със специалист ще даде отговор на въпросите и ще ви спаси от притесненията.
