Сколиозата е изменение на гръбначният стълб с често неясен произход, представляваща изместване на сегмент от прешлени спрямо оста на гръбнака. С (S) формата на кривината не означава ограниченото й развитие само в едно направление. Тя е триизмерна деформация, развиваща се в трансверзална, фронтална и сагитална равнина, с характерно торзио (ротиране) и промяна в размерите на изкривените прешлени. Тези изменения са особено изразени в най-изпъкналата част на извивката, известна с медицинският термин конвекс.
Конкавният дял на сколиотичната кривина влияе върху мускулните, тъканни и костно-ставни околни структури. Конвексът обаче е отговорен за основното механично дразнение върху съседните меки тъкани, стави, лигаменти, мускули, заради спецификата на вертебралната анатомия, а в напреднала фаза на конвекситет – и върху вътрешните органи. Как наличието на дясноконвексна сколиоза повлиява отделните зони на гръбначен стълб?
Десностранна сколиоза и влиянието й спрямо гръбнака
Изкривеният гръбначен стълб повлиява всички параметри и функции на тази част от тялото. Възникнала в едно или две прешленни тела, деформацията обикновено нараства и засяга съседни зони, като развитието й се отразява не само на правилната вертикална позиция, но също върху плътността на прешлените, подвижността на вертебралните стави и височината на гръбнака.
Засегнатите от изкривяването прешлени и съседните до тях понасят изменения в прешленната дъга, интервертебралните дискове, ставни връзки и мускули. Ротацията на костните тела – компенсаторна сколиотична реакция, и последващото образуване на нови кривини в съседство с основната зона на действие, води до скъсяване размерът на гръбнакът. Процесът причинява множество неприятни симптоми, а понякога и допълнителна кифотична гърбица (кифо-сколиоза).
Развитата структурна сколиоза, последвана от разнообразните процеси в околните структури и меки тъкани, причинява ребрена гърбица (гибус), но също така изкривяване позицията на главата и крайниците спрямо основната вертикална ос. Най-често срещаните локации на сколиотична извивка са торакалната (гръдна), тораколумбална и лумбална (поясна) област, а ориентацията на конвексът – лява или дясна, съответно оформя левосколиоза или декстросколиоза.
Комплексните изменения, причинени от декстросколиозата, са причина за палитра от разнообразни неприятни усещания. Тя може да засегне както торакалната, така и лумбалната зона, причинявайки дискомфортни усещания както в зоната на гръдната клетка, така и в поясната зона, в напредналата си фаза засягайки дори и тазово-резервоарните функции. Ротацията на прешлени и увеличаването на размерите им откъм конвексната страна поражда допълнителни неприятни симптоми.
Най-общо, дясноконвексната кривина е по-здравословната посока за този тип гръбначна деформация. Посоката й на развитие оставя сърдечната зона напълно незасегната от костни изменения, които биха били опасни за сърдечната функция.
Промени в костно-скелетният апарат
Десностранната дъга оказва влияние на цялостната скелетна конструкция , променяйки симетрията й спрямо сагиталната и фронтална равнина. Мускулните и лигаментарни връзки се разтягат и разхлабват от конвексната страна, засегнатите прешленни тела увеличават размерите си на върха на дъгата и са по-тесни към конкавната. Прешленната ротация е в посоката на изкривяването. Интервертебралните дискове се преместват към същата посока, като развитието на сколиозата увеличава и опасността от миграция на дисковото ядро (екструзия).
В зависимост от местоположението си, изкривяването вдясно повдига тазът, раменете и гръдната клетка надясно към конвексът. Главата също започва да се придвижва надясно. Раменните лопатки и раменете губят симетрия, като крайниците, талията и тазовата кост отляво и отдясно. Ребрата в дясната част са изпъкнали, а конкавните леви ребра се изместват към гръдният кош. Дължината на крайниците е различна в напредналите фази за деформацията.
Симптоматиката е болка при изправен стоеж в гръдната, поясна зона и в крайниците, а задухът и усещането за непълноценно вдишване, са често срещани симптоми на торакалната и тораколумбалната формация. Развитието й нерядко води до образуване на допълнителна кифотична дъга (гърбица), която добавя нови оплаквания към симптомите.
