Плексус е медицинското наименование на сплит (снопче) от нерви, отговарящо за сетивността и двигателните функции. Такива сплитове отговарят за инервирането на всички телесни участъци – цервикален, брахиален, лумбален, сакрален, както и малък участък над опашната кост. Мускулният тонус, рефлексите, координацията, чувствителността към температурни изменения и болка, са следствие от действието на т.нар. плексуси.
Нервните влакна в плексус са периферни нерви и продължение на гръбначните ганглии, разположени извън гръбначномозъчният канал. Възпаление на тези нервни влакна уврежда функциите им, повлиявайки ставните структури и мускулите в прилежащата област, в по-напредналата си фаза. Състоянието се нарича плексит и причинява различни по степен поражения, в зависимост от обхватът на възпалителният процес – единичен нерв или целият набор от влакна в сплитът.
Плекситни симптоми
Плекситът протича с и без симптоматика в началният етап. Нелекуваният възпалителен процес рано или късно се проявява чрез физиологични сигнали. Симптомите, които ограничават нормалната ежедневна кондиция и тонус, са:
- Болка – остра, спонтанна, пареща и разгръщаща се по продължение на прилежащите крайници, тя е напълно достатъчна за ограничаване на двигателните функции;
- Скованост;
- Изтръпване, мравучкане;
- Частична/пълна липса на чувствителност;
- Усещане за студ;
- Мускулна слабост;
- Ограничена двигателна активност и намалени рефлекси, достигащи до пареза;
Плекситното възпаление може да ограничи двигателният и мускулен тонус на няколко зони в тялото. Обикновено податливи на такъв тип увреждане са плексусите по протежение на гръбначният стълб. Възпалението протича в два етапа: неврологичен и паралитичен, който може да се избегне чрез навременна диагностика и лечение.
Засегнатият шиен (цервикален) отдел поражда болки и скованост в тила и шията. Нерядко те са придружени от споменатите неврологични смущения и дори имитират органно нарушение, като задух. Брахиалният плексус реагира на възпаление чрез двигателни и сетивни поражения в рамото, плешките и горните крайници. Типичен симптом е трудното сгъване на предмишницата, ограничено движение на рамото и плешката, изтръпване и мускулна слабост в горните крайници, което води до неспособност за захващане и задържане на предмети.
Възпаление в лумбалната и лумбосакралната поразяват нервно-мускулните структури в областта на тазовата, ингвинална и перианална област, разпростирайки се върху подбедрицата и достигайки стъпалото. Напредналият етап на мускулната атрофия смущава разгъването и сгъването на бедрото, и стабилността и сетивността на ходилото. Логичният засегнат участък е тазобедрената става.
Лечение на плекситно възпаление
Възпаленият нерв или сплетение предизвикват атрофия на мускулни групи и ставни блокажи, които могат да бъдат овладяни чрез правилно третиране. Конвенционалната медицина предписва медикаменти, облекчаващи локалната болка – кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни и аналгетици.
Самото обезболяване обаче е само симптоматично лечение, а подобрение на състоянието настъпва след лечение на следствието. Плекситът нарушава локалното кръвообращение и предизвиква исхемия на нервната тъкан. Мускулната атрофия и хипотрофия са другите поражения, които водят до частична и дори пълна пареза на крайник.
За предотвратяването им се налага лекуване на засегнатите периферни нерви, което е ефективно чрез физиотерапевтични методи, лечебни упражения, масажи, топли бани, акупунктура, прилагане на ниско- и високочестотни токове и лазерна терапия. Хранителният режим е другият фактор, който често е подценяван от пациентите, но дори и конвенционалната медицина признава въздействието му. Антиоксиданти, витамин B и C, нискомаслени млечни продукти, морски продукти (омега 3 мастни киселини), плодове, зеленчуци и билки помагат за овладяването на невропатията, чието нелекуване би оказало фатален ефект върху двигателната активност.
