„Щé ми се просто да проумеят, че просто не ме свърта на едно място.” Едно дете чистосърдечно обяснява пред онлайн платформата The Mighty какво е чувството да имаш Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ). Неврологичната особеност, характеризираща се с прекомерна двигателна активност, дава освен неспирно и безцелно движение също импулсивност, прекалена приказливост без търпение за отговор, склонност към екстремни игри в опасни територии, както и неспособност да остане на място, независимо от средата, в която се намира.
Ограничаването на симптомите явно е от основно значение за окръжаващата среда на тези малчугани. Освен това, според детски психолози, невролози и психотерапевти, диагностицираните хиперактивни деца без лечение прекарват значително по-тежка форма на израстване, въпреки че същите са на мнение, че симптомите отшумяват за кратко в юношеските години.
Проблемната социална реализация е често последствие от този тип нарушение, както потиснатото настроение и депресивните състояния, тревожни разстройства, затруднения в обучението, склонност към злоупотреба с тежки субстанции и др.. Вродените особености (леки нарушения) в двигателната координация са други съпътстващи симптоми. Все пак, такова дете съвсем не е задължително да получи етикет “проблемно поведение“. Какви са познатите алтернативи за регулиране на симптомите?
Овладяване на симптоматиката
Към откриване на диагнозата подтикват ясно изразените симптоми. Прекаленият им израз се отразява зле на адаптацията в детска градина, приятелска среда или училище. Обикновено едва след негативна обратна връзка, получена от детето им или под влияние на преподавателски съвет, родителите започват да се интересуват от произходът на тези особености в поведението.
Преодоляването на хиперкинетично разстройство не е постижима цел, тъй като то е свързано с вродени изменения в някои мозъчни дялове. За адаптирането на симптомите в социално приемливи “рамки“ обаче са редица терапевтични практики, обучителни семинари и тренинги, целящи максимално оптимизиране на общуването, учебните резултати (при проблем със запаметяване на информация, обработка на графични и езикови данни, изговаряне на думи) и намаляване на импулсивността и тревожността. Обикновено това се осъществява комбинирано със специална група медикаменти, които въздействат върху различните импулси, генерирани от мозъкът на дете със СДВХ.
Психостимуланти като опит за корекция на мозъчната структура
Освен особеностите в префронталният и моторният кортекс, изследване с ядрено-магнитен резонанс открива такива и в секрецията на допамин при пациенти с медицински потвърден Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието. Високата концентрация на допаминови транспортери в определени участъци и понижената такава в други мозъчни дялове, както и количеството на произвежданият хормон е част от причината за прекалената двигателна активност, неспокойствие, импулсивност, както и затруднената концентрация.
За непрекъснатото и неконтролирано движение е установено и влиянието на различната структура на йонните канали при парасимпатиковата нервна система (hypokalemic sensory overstimulation). Това са само органичните проявления, без често срещаните последствия на понижена самооценка, настроение и дори депресия, които съпровождат хиперактивният синдром.
Медиците забелязват успех в повлияването честотата на симпатиковите импулси с помощта на психостимуланти от групата на амфетамините. Тези медикаменти повишават мозъчната активност и тази на централната нервна система, но същевременно действат като коректор спрямо производството на допамин. Тяхна роля е блокирането на допаминови и норепинефринови транспортери в определени дялове от мозъка. Това повишава количеството на хормоните там и води до регулиране на двигателната активност.
Препарати със съдържание на dexamfetamine и methylphenidate (Ritalin, Concerta XL, Medikinet) се предписват перорално в определена доза, въпреки че пазарът вече предлага и по-съвременни средства като пластир, напоен с веществото, който се прикрепя към бедрото. Често медиците добавят в допълнение и антихипертензивни медикаменти, отново с цел потискане на невронната свръхстимулация, а понякога и антидепресанти – те оказват влияние върху пониженото настроение, което е чест придружител на това заболяване.
Хомеопатия и холистично лечение
Медикаментозната терапия е ефективна и почти задължителна, но предимно при деца над 6 год. възраст, и то при уверение, че не съществува риск от развитие на сърдечно-съдово заболяване. Лекарствата наистина благоприятстват симптомите и подобряват пропуските в работоспособността (концентрация, запаметяване, планиране), но и са фактор за много странични симптоми. Освен това, предозирането може да доведе до зависимост.
Чуждестранни медици подчертават значението на хомеопатичните натурални препарати като начин за естествено и трайно възстановяване на баланса в мозъчните структури. Освен това, билковите екстракции са мощно средство за мускулна релаксация и ограничаване на прекалено активните невронни импулси.
В този смисъл, холистичното лечение е ефективна алтернатива на конвенционалното лечение. То повлиява симптомите в дългосрочен план, като протича в пълна синхронизация с естествените органични биоритми. Био- и неврофийдбек процедурите, съчетани с поведенческа терапия показват видим ефект след кратък период. Странични ефекти няма, нито натрупва токсични вещества от медикаменти или предизвикване на зависимост, така че възможността заслужава вниманието.
