Според центровете за контрол и превенция на заболяванията само в САЩ около 6.4 милиона деца на възраст между 4 и 17 години са диагностицирани с дефицит на вниманието и хиперактивно разстройство. Много малко официални данни разглеждат възможността за поставяне на окончателна диагноза на хиперактивно дете на 1 година. Тук ще разгледаме защо е така.
Голям процент от децата с ADHD (Attention deficit hyperactivity disorder) биват диагностицирани в началното училище. Средната възраст, в която това се случва е 7 години. При по-леки форми на поведенческото разстройство диагнозата се поставя на 8 годишна възраст, но ако са налице тежки симптоми, диагностицирането се случва значително по-рано.
Защо е трудно да се определи с точност наличието на хиперактивност при най-малките?
Да говорим категорично за хиперактивно дете на 1 година е почти невъзможно, освен ако няма сигурни индикации за вродена неврологична дисфункция. През 2011 г. Американската академия по педиатрия (AAP) разшири насоките си за диагностика и лечение на ADHD при деца между 6 и 12 години, но клинични насоки за определяне състоянието под 4-годишна възраст не са предоставени.
Макар да липсват ясни критерии, има доказателства, че диагностика се прави и дори се назначава лечение на 3 годишни деца. Мерките са оправдани, когато са налице вероятните причини и рисковите фактори за развитие на състоянието. Сред тях са: генетична обремененост; употреба на алкохол, цигари и наркотици от страна на майката по време на бременност; преждевременно раждане; проблеми на централната нервна система в критични за развитието моменти.
Кои са ранните признаци у малките деца?
Изключително трудно е да се определят симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието преди детето да е навършило поне 4 години, а още по-сложно е да се направи при дете на 1 година. На тази възраст децата се променят бързо и не винаги проявяват поведението, описано в диагностичния и статистически наръчник за класифициране на ADHD.
Децата, които просто са свръхенергични и много активни, обикновено са способни да се съсредоточат, когато е необходимо. Те могат да седят спокойно и редят пъзел, да гледат анимация и играят със своите играчки. Хиперактивните малчугани не могат. Тяхното поведение обикновено е екстремно и смущаващо дейностите и взаимоотношенията с хората от близкото обкръжение – връстници и възрастни.
За да може да се говори категорично за поведенческо разстройство, е нужно нетипичното поведение да се проявява в продължение на поне 6 месеца в конкретна среда – домашна или в заведение за отглеждане. Симптомите, които трябва да насочат родители и педиатри, че става въпрос за дефицит на вниманието и хиперактивно дете на 1 година са:
- Безпокойство и изблици на гняв без видима причина;
- Детето е в постоянно движение и изглежда като задвижвано от мотор – тича, скача, катери се;
- Говори непрекъснато;
- Не може да се концентрира и да слуша дълго;
- Изпитва затруднение да се установи на едно място, за да се нахрани или спи.
Някои деца с ADHD, въпреки всичко могат да се съсредоточат върху неща, които ги интересуват, като например конкретни игри и играчки. Невъзможността да се задържи за дълго вниманието, импулсивността, нервните изблици и високите нива на активност са нормални в определени етапи от развитието.
Ако родителите забележат, че детето им проявява твърде често поведение, което е прекомерно интензивно и засяга семейния живот, те трябва да обърнат към личния си педиатър или специалист, квалифициран да направи прецизна оценка. Диагностицирането на хиперактивно дете на 1 година е почти невъзможно, а още по-трудно да се назначи психотерапия. Обикновено поведението се следи, докато стане възможно да се приложи някакво лечение.
