Заболяването гръбначно изкривяване представлява деформация на две или повече от прешленните структури в някой от трите отдела на гръбначният стълб – цервикален (шиен), торакален (гръден) и лумбална (кръстна). Тя е вродено или придобито състояние, което предизвиква няколко вторични смущения в гръбначният участък.
Всеизвестен факт е, че гръбнакът е най-голяма костна опорна структура в тялото. В него обаче са концентрирани около 2 млн. нервни влакна, които преминават заедно с кръвоносни съдове през междупрешленните пространства. Не би било преувеличено да се каже, че сериозното увреждане на гръбнака е възможно да блокира частично или напълно двигателните функции.
Въпрос, който тревожи много пациенти обаче е: възможно ли е активно поражение на вътрешни органи вследствие на отклонения от стойката? За адекватен отговор е необходимо подробно разглеждане на видовете гръбначни изкривявания и симптомокомплексът, който предизвикват.
Отклонения от нормата и последици
Гръбначният стълб е устроен с няколко естествени извивки. Гръдният и поясният участък са издадени назад, а шийната и поясната област – напред, в противоположна посока. Така структуриран, гръбнакът е пригоден да устоява на тежки физически натоварвания и да осигурява лекота при двигателна активност. Когато е правилно развит и здрав, той е с S-образна форма.
Стойката се оформя напълно по време на юношеските години. Всяка физиологична извивка може да се заобли повече, отколкото трябва, именно тогава. Причините се откриват както в обездвижването, така и в усиленото спортуване от ранна възраст и създаването на прекалено обемна мускулатура. Наднорменото тегло и неправилната стойка също са много съществени фактори за поява на такова изменение.
Разликата със сантиметър от нормата не е изкривяване, но извивката над тази граница вече е аномалия. Нормалната позиция на гръбнакът се обозначава с определени параметри, които се различни при всеки от няколкото вида отклонения от нормата. Естествените извивки в тилната и поясна област се измерват с много висока степен на точност. Така е създаден възможно най-точният критерий за асиметрия на гръбначните дялове.
Лордоза
Цервикалната (шийна) и лумбална извивка са неделима част от правилната стойка, която пък е необходимо условие за устойчивост на всякакъв тип натоварвания. Нормалната физиологична лордоза е около 34-42 градуса в шийният отдел (прешлени C1-C7) и до 30 гр. за петте лумбално-поясните прешлени.
Отклонението включва както увеличаване на извивката (хиперлордоза), така и “изправянето” й – извивка под 20 градуса, която също е деформация, известна като “изгладена лордоза” (хиполордоза). И двете състояния постепенно се отразяват върху позицията на вътрешни органи, като обикновено са съпроводени с едно или повече кифотични изкривявания.
Цервикална област
Хипер- и хиполордозата често причиняват притискане на кръвоносни съдове, преминаващи през първите пет шийни прешлена. Това е достатъчна причина за появата на множество неприятни симптоми като главоболие, замаяност, шум в ушите, скованост, изтръпване, както и намалена чувствителност в горните крайници.
Двата типа лордоза предизвикват и вариации в артериалното налягане, понякога съпроводено дори и със смущения в сърдечната функция. Освен това, те са основна причина за развитие на спинален артрит и дискова херния. Смущенията в микроциркулацията на кръвта предизвикват и допълнителният проблем с отслабване на мускулатурата, който влошава цялостното състояние.
Лумбална област
Лумбалната хиперлордоза предизвиква видимо изпъкване в коремната област, свързано с огъването на прешлените към коремната кухина. Това е малък проблем в сравнение с последиците от отраженията върху най-важните вътрешни органи. Силното увеличаване на извивката провокира свиване, притискане и дори разместване. Хиперлордозата причинява реални аномалии във функцията на cъpцeтo, бeлитe дpoбoвe, бъбpeцитe, храносмилателни проблеми и смущения в яйчниците и малкият таз при жените.
Хиполордозата или т.нар. “плосък гръб“ често е комбиниран с кифозно отклонение, което също се наблюдава в два гръбначни отдела – гръден и сакрален. Това състояние напряга мускулатурата, причинява неприятно чувство на обтягане и болки и последваща постоянна умора, както и намалена чувствителност в крайниците, при проблем с гръбначномозъчните нерви.
Кифоза
Кифотичните отклонения се характеризират с извиване на гръбначните прешлени в обратна на гръдната кухина посока. За диагноза се приема закръглянето, надвишаващо 20-градусов ъгъл. В леките стадии, визуално непривлекателната гърбица е единственото неудобство, когато тя е разположена в гръдния отдел.
Скованост, схващане, лесна умора, скъсяване на мускулите и мускулни крампи са част от по-леките симптоми, а най-сериозните се проявяват директно от сърдечно-съдовата, белодробна и храносмилателна функция. Силно изразената кифоза се формира в торакалната област. Въпреки това, тя се среща и в сакралният дял, където провокира деформация на мускулатурата, меките тъкани, влошаване на оросяването и функциите на отделителната система.
Сколиоза – опасната странична “чупка“
Сколиотичното изкривяване представлява изместване на няколко прешлена в странична посока. Вместо извивка в предна или задна посока, прешлените ротират вляво или вдясно от гръбначната ос и образуват крива с определен размер (ъгъл на Кобб над 15 градуса). Наблюдават се декстросколиоза или левосколиоза, в зависимост от посоката на изместване на костните структури, което е възможно да се образува във всеки гръбначен дял. Възможна е единична (C) или множествена (S) сколиоза.
Заболяването се развива при пациенти от всяка възрастова група. То предизвиква промяна в нормалната структура на скелетът и ребрата, тъй като измененията в един прешлен винаги са придружени от допълнителни компенсаторни измествания. Всички те се проявяват чрез видима асиметрия в двете половини на тялото, но и с вегетативни симптоми – изтръпване, мравучкане, намалена чувствителност, необичайна умора и болка.
Тези промени се отразяват и върху меките тъкани, както и върху позицията и формата на вътрешните органи. Оплакванията са най-често от органите в гръдната клетка – сърце, бели дробове, нервни окончания, кръвоносни съдове. Увеличаването ъгълът на изкривяване смалява гръдната клетка, притиска органите и предизвиква невралгия, дихателни ограничения, болка, натиск и тежест в сърдечната област, а понякога и сърцебиене.
Всеки тип гръбначно изкривяване може да повлияе функциите на вътрешните органи, а при тежки форми – дори и да ги увреди трайно. Освен това то е най-сериозната предпоставка за развитие на дискова херния. Лечението на това заболяване често се подценява, а не бива, и горните редове вероятно са ви убедили защо.
