Гръбначното изкривяване сколиоза представлява изместване на сегмент от гръбначни прешлени в странична посока, който променя позицията на цялото тяло спрямо няколко пространствени равнини (хоризонтална и фронтална). Сколиозата може да е вродена и придобита, като придобитата форма е най-често срещана, независимо от причините за появата на изкривяването. То се появява в самостоятелна форма или като симптом-отговор.
Симптоматичната версия протича като временно (неструктурно) изменение, а липсата на причинителят възстановява правилната гръбначна позиция. Причините за възникването на точно тази форма на изкривяване – странично изместване с C- или S-рисунък (единична и множествена) обаче, все още не са напълно известни на медицината.
Какво причинява сколиозата на тялото ни
Сколиотичното отклонение е възможно в трите отдела на гръбначният стълб – гръднолумбален (гръдно-поясен), торакален (гръден) и цервикален (шиен), както и в комбиниран (междинен) вариант. В сравнение с останалите патологии в категория гръбначни изкривявания, които представляват нарастване или изглаждане на нормална физиологична кривина, то е най-неестественото изменение в позицията на гръбначните прешлени. Как C-образната извивка в отделните зони на гръбнака се отразява на телесните функции?
Характерно за гръбначна деформация, сколиозата повлиява не само засегнатите прешленни тела, но и прилежащите към сегмента стави, ставни връзки, междупрешленни дискове и мускули. Промените в тези зони, които са компенсаторни и целят възстановяване на изправената стойка, са въпрос на време.
Според степента на развитие на извитата встрани чупка, те са изменения, ограничени в костно-ставните структури, мускулните контрактури, лигаменти и нервни окончания, но оформянето на определен ъгъл (25 – 50-градуса), особено при наличието на двойна (S) извивка, се отразява и върху дейността на вътрешните органи. Как протичат двете усложнения?
Гръбначният прешлен и сколиотични костно-дискови промени
Прешленът – костно тяло с израстъци и дъга в задната си част, огражда гръбначномозъчният канал, в който е разположен гръбначният мозък, обвит в гръбначномозъчна ликидна субстанция. Каналът е синхронизиран към структурата на гръбнака, бивайки разделен на 31 сегмента, във всеки от които присъства чифт гръбначни нерви (моторен и сетивен нерв).
Гръбначният стълб е не само най-солидната опора, но и най-голямото средоточие на нервни влакна на кв.см., за цялото тяло, а гръбначномозъчната структура отговаря за невронната проводникова функция и рефлексите. Гръбначни междупрешленни стави и връзки свързват съседните прешленни тела, дъги и израстъци.
Връзките са надлъжни и сред тях присъстват лигаменти, разгващи гръбначният стълб, но и ограничаващи движенията му в предна и странична посока. Прешлените са свързани и чрез междупрешленни дискове, изградени от фиброзен колагенов пръстен (anulus fibrosus), обвиващ желеобразно ядро (nucleus pulposus).
Под влияние на C- и S-изкривяването
Когато подобна костно-ставно-дискова структура се измества в странична посока, движението е ръководено от страничната й част – anulus fibrosus. Ставният лигамент се разтяга в участъкът на изкривяване, мускулите се синхронизират спрямо новата позиция на прешлените, като по този начин я стабилизират, а за гръбначномозъчните нервни коренчета има висок риск от компресия. Колагеновите влакна на междудисковият anulus fibrosus са здрави, но възможността от деформацията им, и съответно – повишен риск от миграция на дисковото ядро, са реални.
Самите прешлени също претърпяват структурни промени при достигане на фаза 25 – 50-градуса. За нея е характерна ротация на прешленните корпуси, а тези на върха на сколиотичната дъга нарастват в посоката на извивката. Така, оформянето на устойчива кривина причинява риск от няколко последствени гръбначни заболявания.
Най-висок е рискът от ротация на прешлени и компресиране на околни меки тъкани, дискове и нерви, износване на ставен хрущял, поява на остеофити, спинална стеноза и дискова херния. Развитието на кифоза (гърбица) може да е и последствие, и причина спрямо сколиотичната деформация. Често всички тези изменения започват безсимптомно – умората при изправена стойка и нарушената походка са единствените им белези. С напредване на развитието, изкривяването се разраства.
Влияние върху вътрешните органи
Сколиотичната дъга се отразява върху стойката и оттам изменя отделни телесни структури. Най-сериозни здравословни изменения се наблюдават в гръдният отдел. Структурата на гръдната клетка улеснява засягането й от изкривяването чрез ребрените дъги. Страничната гръбначна деформация изменя позицията на ребрата, отразявайки се и върху размерът на гръдната клетка, при напреднала фаза.
Симптомите са ясни и плашещи. Освен болка и неврологични сигнали като изтръпване и мравучкане, се появяват задух и тежест в гърдите, усещане за недостатъчно дълбоко вдишване, сърцебиене. Те са провокирани и от изместването на главата и раменете. За щастие, този тип изкривяване няма инвалидизиращи последствия, но е причина за развитие на много подобни заболявания. Овладяването му в начален стадий е необходима грижа за здравето ни.
