fbpx
Понеделник - Петък 08:00 - 20:00

Събота и Неделя - ЗАТВОРЕНО

Адрес: гр. Хасково

ул. „Македония“ 16 вх. Б ет.1

Последвай ни
ᐉ ⚕️ Хиперактивно дете – диагноза или срамно "петно" — Холимед
fade
4833
post-template-default,single,single-post,postid-4833,single-format-standard,cookies-not-set,mkd-bmi-calculator-1.0,mkd-core-1.1,mkd-smooth-page-transitions,mkd-ajax,mkd-grid-1300,mkd-blog-installed,mkd-header-type1,mkd-sticky-header-on-scroll-up,mkd-default-mobile-header,mkd-sticky-up-mobile-header,mkd-dropdown-default,mkd-header-minimal-in-grid-border-disable,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive,elementor-default
Холимед  >  Полезно   >  Хиперактивно дете – диагноза или срамно “петно”

Хиперактивно дете – диагноза или срамно “петно”

хиперактивно детеЗачестилите според статистиките случаи на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ/СДВ) създадоха нов, по-критичен поглед върху детското поведение. Характеристиките на синдрома всъщност представят обичайната илюстрация от поведението на деца от 3 до 5-6 годишна възраст – палавост, повишена енергия, невъздържаност и др.

Характерните поведенчески реакции обаче могат да се дължат на неврологични изменения, които определят поведението и в по-късен етап на развитие. Кога родителите трябва да потърсят специализирана литература или терапевт, за да разберат дали имат хиперактивно дете?

Кога съмненията за  хиперактивност са оправдани

Хиперактивността рядко се наблюдава в самостоятелна форма. Обикновено тя е придружена от редица дефицити и разстройства, най-често срещан сред които е дефицит на вниманието. Дислексията (затруднения при четене и писане), диспраксията (затруднения с двигателната координация/планиране на движения), дисфазията (затруднения с експресивната реч/ езиковото развитие), тревожните разстройства и още подобни, обаче също не са рядкост.

Все пак, американският “Диагностичен и статистически наръчник” DSM-IV/DSM-V и Международната Класификация на Болестите (МКБ-10) обособяват  доминиращ хиперактивно-импулсивен модел като отделен подтип на синдрома. Положителното при него е, че симптомите се проявяват по-рано (3 – 6 години) и са по-лесно разпознаваеми в сравнение с тези при дефицит на вниманието.

ЗАЯВЕТЕ СВОЯТА БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯКАНДИДАТСТВАЙ

Свръхактивност, превъзбуда, неспособност за самоконтрол

Диагностицирането със СДВХ/СДВ е възможно при изявена симптоматика, която смущава нормалното ежедневие (социална адаптация, игра, обучение и др.) Повече от три характеристики от A1/A2 критерий, описани в DSM-IV и МКБ-10 трябва да бъдат наблюдавани най-малко шест месеца в различни социални ситуации. Хиперактивното/импулсивно поведение винаги се проявяват преди 6 год. възраст, като може да се разпознае дори и на годинка,  чрез трудното заспиване,пониженото качество на съня, смущение от светлини, шум и др.

Прекомерната подвижност и активност е присъща за малките деца, но детето от преобладаващ хиперактивно-импулсивен тип буквално не може да се задържи в неподвижно състояние. То е силно темпераментно и склонно към избухване, обикновено говори постоянно и като цяло е привлечено от по-шумни дейности и игри. Невъзможният контрол над импулсите, в съчетание с естествената детска палавост, оформят профил на свръхподвижно и неподатливо на контрол дете.

Социална адаптация, говорни и обучителни особености

Хиперактивните деца често имат затруднения в социализирането.Околните трудно взаимодействат и комуникират с тях, тъй като повишената двигателна активност е придружена с невъздържаност, нетърпение, нарушаване на приетото лично пространство, които пораждат и неспособността за приемлива комуникация

Пространствената координация, речевият и познавателен капацитет понякога също да са недостатъчно развити, в сравнение с нормалните за възрастта критерии. Всъщност, проблемите в социална адаптация и затрудненията при обучение са и първата причина за изследване на СДВХ от квалифицирана комисия.

Хиперактивността с невробиологично обяснение

Подвижното и импулсивно дете обикновено е обвинявано в лоша дисциплина, невъзпитание и конфликтност, но истината е, че тези прояви не зависят от собствената му воля. СДВХ/СДВ е преди всичко диагноза и последица от определена органична особеност.

  • По-тънък префронтален и слепоочен дял от крайният мозък и забавено развитие

Предната част на фронталния мозъчен дял отговаря за регулиране на инстинктите, адаптацията им спрямо социалните норми, планиране и организация. Слепоочната област пък е участъкът на сетивните възприятия (слух, звук, вкус, зрение и др.), центърът за равновесие, говорни функции и разпознаване на писмени символи. Нормално е различният темп на съзряване и структура да се проявят чрез поведението. Точно такива са симптомите на СДВХ.

  • Свръхактивен моторен кортекс

Прекомерното развитият моторен кортекс се проявява чрез психомоторна възбуда. Тя поражда чувството за безпокойство, което на свой ред провокира и двигателна свръхактивност. Структурата на префронталната и слепоочна област дооформят профилът на хиперактивен (хиперкинетичен) синдром. Прекалената импулсивност и безцелна активност е приписвана и на особености в йонните канали на периферната нервна система.

  • Дефицит на допамин и норадреналин

Намаленото продуциране на допамин ограничава правилното регулиране на нервните импулси и някои интелектуални/познавателни процеси във фронталния мозъчен дял. Съчетанието с прекалено активен моторен кортекс завършва невъздържаният, ниско фрустрационен и непостоянен модел на поведение, наблюдаван при хиперактивните деца.

Извън сложната медицинска терминология можем да кажем, че симптомите в СДВХ илюстрират съвсем точно описаната невробиологична структура. Тя обаче съвсем не трябва да се стигматизира като мозъчно увреждане. Специфичният мозъчен строеж просто задава характерен стил на възприятие и държание. Хиперактивните деца са в пъти по-интелигентни от връстниците си, ако успеят да овладеят неспокойната си импулсивна природа.

Лечението обикновено представлява потискане на социално неадаптивните симптоми чрез медикаменти, когнитивно-поведенческа терапия и определен тип поведение от страна на родителя. Забележките и наказанията относно проявите на хиперактивност/импулсивност обаче са напълно излишни. Както видяхме, характерната мозъчна структура не може да предложи друг тип поведенческа реакция.

Квалифицираните холистични терапевти в “Холимед“ могат значително да улеснят ежедневието на децата с хиперактивно/импулсивно поведение и дори да постигнат ограничаване на медикаментите. Популярните напоследък видове биофийдбек терапия повлияват прекрасно симптомите и помагат за  формиране на социално приемливо поведение.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС 0877 346 446
БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ