Много хора, страдащи от радикулопатия се надяват на ефективно лечение, което по възможност да не включва оперативна намеса. За тяхно успокоение ще уточним, че хирургичната корекция на това гръбначно заболяване е рядко необходима крайна мярка. Състоянието се повлиява добре с множество други терапевтични методики, на които ще се спрем в следващите редове.
Какво представлява?
Радикулопатията се появява вследствие на притиснат нерв в гръбначната област, което често води до различни неприятни симптоми, включително болка, слабост и изтръпване. Гръбначният стълб се състои от 33 прешлена, чиято функция е да предпазват гръбначния мозък от травми и нараняване. Гръбначните прешлени са също така отговорни за движението. Те позволяват на човека да стои прав, да се навежда и усуква.
Прешлените се придържат на място посредством мрежа от мускули, сухожилия и връзки. В структурата им участват и нерви, свързващи гръбнака с други части на тялото, включително ръцете и краката. Всеки прешлен е отделен от съседния от междупрешленния диск, чиято роля е да предотвратява триенето им един в друг.
В случай на травма, междупрешленните дискове се увреждат и могат да причинят компресия или дразнене на намиращия се в близост корен на нерв. В зависимост от това кой нерв е компресиран, пациентът може да изпита болка в най-различни части от тялото. Радикулопатията може да възникне в следствие на травма, но също и да се появи без видима причина. Хората на възраст от 30 до 50 години най-често развиват радикулопатия в областта на шийния и лумбалния прешлен.
Причини и рискови фактори
Причина за появата на радикулитни състояния са множество фактори, но най-често появата им се свързва с травми и тежко физическо натоварване. Една от най-често срещаните причини е дисковата херния, когато дискът е издаден напред и притиска нервния корен. Други причинители на заболяването включват: ишиас, дегенеративна дискова болест, костни шипове, гръбначни тумори, осеоартрит.
Зад появата на радикулопатия е възможно да стои също спинална стеноза. Това е изключително болезнено състояние, при което гръбначният канал е стеснен и предизвиква компресия на нервните окончания. В по-редки случаи болестта се дължи на компресионни фрактури, спондилолистеза (когато прешленът се движи и опира в този под него), сколиоза, диабет, износване с възрастта и наднормено тегло.
Симптоми, диагностика и възможни лечебни терапии
Симптомите при радикулопатия варират като местоположение и тежест, в зависимост от това кой участък на гръбнака е засегнат и в каква степен. Обикновено пациентите съобщават за силна болка, изтръпване на крайниците и затруднено движение. Болките обикновено обхващат врата, раменете, горната част на гърба или ръката. Изтръпване и слабост се наблюдават в едната страна на тялото.
Диагнозата е изключително важно да се постави навреме, за да се назначи навременно и адекватно на тежестта на състоянието лечение. В допълнение на физическия преглед и анализ на симптомите, другите диагностични методи включват: рентгенова снимка, ЯМР, КТ скенер и тест с електро импулси, наречен електромиография (ЕМГ) за проверка на нервната функция.
Възможностите за лечение на радикулопатия рядко включват хирургична интервенция. В зависимост от тежестта на заболяването и общото здравословно състояние, лекуващият лекар може да назначи медикаментозно лечение, включващо:
- Нестероидни лекарствени средства (ибупрофен, аспирин или напроксен);
- Перорални кортикостероиди или инжекции със стероиди;
- Болкоуспокояващи лекарства;
- Физиотерапия;
- Носене на мека шийна яка;
- Локално приложение на лед и топли компреси.
В отделни случаи е възможно да се стигне до оперативна намеса, за отстраняване причината за компресията на нерва. Хирургичните процедури имат различни цели, сред които: възстановяване на херниралия диск, разширяване пространството на гръбначния канал, отстраняване на костни шипове и др.
Тъй като всеки случай на радикулопатия е различен, методите на лечение между един и друг пациент могат да бъдат коренно различни. В начален стадий много добри резултати дават физиотерапията и физическите упражнения, с които да се възстанови нервната проводимост, да се подобри кръвоснабдяването и усили скелетната мускулатура.
