Провеждането на неврорехабилитация е необходимост, наложена от нарушена и намалена мобилност в една или няколко области от тялото, причинени от неврологични, сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и костно-ставни увреждания. Степента на уврежданията определя значението и продължителността на неврорехабилитационната терапия, която винаги е индивидуално разработена програма за отделните пациенти. Тя включва специално подбран комплекс от практики, които са най-подходящи за настоящото състояние и предполагат възможно най-скорошното му и ефективно подобряване.
Неврорехабилитационният процес
В терапевтичният процес често участват медицински лица с различна специализация: невролози, неврохирирузи, кардиолози, професионални рехабилитатори, кинезитерапевти, ерготерапевти и нерядко, специалисти по когнитивна психология и психотерапия. Психологическата стимулация е също толкова значима за успехът на неврорехабилитацията, както регенерирането на тъкани, нервни влакна, сухожилия, стави и др.
Провежданата терапия постига предотвратяване задълбочаването на уврежданията в нервни и костно-ставни структури, като предпазва най-важният мускулен сегмент от травматични изменения, или активно възстановява параметрите на мускулният тонус, необходими за нормална двигателна активност. Различните заболявания често предизвикват както понижаване, така и повишаване на мускулната активност.
Основната задача е постигане на възможно най-независим и пълноценен живот за пациентите – цел, която за някои пациенти означава възстановяване на ставната подвижност, а при други е поредица от физикални и психологически усилия за преодоляване на пораженията от пареза. Подходящите неврорехабилитационни програми се определят от заболяванията, за които те се разработват.
Важен фактор е произходът на увреждането – вродено или придобито, видът на засегнатата структура, първопричинителят на травмата – мозъчна, съдова травма, централна, периферна нервна система, а също и степента на поражение върху двигателната активност. Какви похвати използват конвенционалните неврорехабилитатори?
Физикални и когнитивно-поведенчески практики
Основната цел пред рехабилитаторите и кинезитерапевтите – пълно възстановяване на намалена двигателна активност, е амбициозна. Тя изисква всичките им професионални познания и опит, при разработването на достатъчно ефективни комплексни програми. Те почти винаги са комплексни, тъй като засегнатите участъци включват нервна и костно-ставна травма, нерядко със спастичен или повишен мускулен тонус.
Диагностиката и определяне на общ статус се извършва най-често с помощта на мануалната и електродиагностиката (ексцитометрична електродиагностика), включително и редица други инструментални тестове. Терапевтичната програма е подготвена, за да се справи с няколко основни етапа на увреждане: овладяването на остър момент, смекчаване на хронична симптоматика и предотвратяване на сериозни последствия, както и ресоциализация. В зависимост от това се прилага активна или пасивна кинезитерапия (упражнения в покой), а също и комбинация от двата подхода.
Електростимулацията, термо- и лазертерапията са други редовно предписвани методи. Успехът на рехабилитацията е резултат от правилно подбраните кинезитерапевтични и когнитивни практики, но и от рехабилитационният потенциал на пациентът. Например, паралитичните последици от Детска Церебрална Парализа могат да бъдат ограничени до напълно самостоятелно обслужване, но не и да бъдат напълно излекувани.
Когнитивната психотерапия и логопедията са методики, необходими при нарушения в говорът, обработката на храни и течности, вербална диспраксия и привикване към планиране на речта. Тези симптоми се срещат често при мозъчно-съдови инциденти, черепно-мозъчна травма и различни туморни образувания. Психологическият стрес и страхът от промените в тялото са друг ключов момент, който трябва да бъде преодолян за успешна ресоциализация.
Холистични практики
Докато кинезитерапията и физиотерапевтичните методики насочват усилията си към подобряване на двигателен дефицит, холистичната неврорехабилитационна програма е ориентирана към излекуване или поне максимално ограничаване на травматичната първопричина. Целта се постига чрез индивидуална програма за всеки отделен етап от възстановяване, вместо такава за цялостна рехабилитация. Програмата е разработена с възможност за промени, в зависимост от реакцията на пациента, а в прилагането й участват висококвалифицирани невролози, кинезитерапевти, физиотерапевти и специалисти по мануална терапия.
Овладяване на острите симптоми и травми, предотвратяване на трайни двигателни изменения и успешно ресоциализация след неврологично увреждане – холистичен център “Холимед“ се грижи за пълноценно възстановяване на моторни и сетивни дефицити. Дипломираните ни терапевти прилагат неврорехабилитационен подход при възстановяване след инсулт, ДЦП пареза, гръбначни изкривявания и травми, диабетна невропатия, както и при овладяване на Синдром на хиперактивност и дефицит на внимание.
