Полиневропатия – диагностикаМетодите, помагащи да се извърши прецизна по отношение наличието на полиневропатия диагностика, са няколко, всеки от които може да даде категоричен отговор. Състоянието засяга милиони хора по света, повечето от които са го придобили вследствие на диабет или друго неврологично заболяване. Какво представлява, как се диагностицира и какви са методите на лечение? На тези въпроси ще опитаме да отговорим в следващите редове.

Какво представлява?

Полиневропатията представлява състояние, при което са увредени множество периферни нерви. Периферни са всички нерви, намиращи се извън главния и гръбначния мозък. Тяхната функция е да предават информация между централната нервна система (ЦНС) и всички останали части на тялото.

Това тежко, увреждащо неврологично заболяване изисква навременна диагностика, за да може в минимален срок да се започне терапия, която да ограничи задълбочаването на проблема. Полиневропатията не действа избирателно. Тя може да засегне нерви, отговорни за чувствителността (сензорна невропатия), за движението (двигателна невропатия) или и двете (сензомоторна невропатия).

Нерядко невропатията поразява автономните нерви, отговорни за контролирането на важни функции като храносмилането, пикочния мехур, кръвното налягане и сърдечната честота. Всъщност, съществуват над 100 вида периферни невропатии, и болшинството от тях са полиневропатии. Всеки тип се класифицира според вида на увреждането, причина за появата и симптомите, с които се проявява.

В неврологията се разглеждат три основни типа:

  • Хронична симетрична периферна невропатия. Повечето полиневропатии са хронични и се развиват в продължение на месеци;
  • Множествена мононевропатия: На лице е увреждане на поне две отделни нервни зони;
  • Остра симетрична периферна невропатия: За щастие рядко срещана. Най-честата причина за появата е синдром на Гилен-Баре, състояние, което може да бъде фатално.

Някои невропатии могат да се развиват в продължение на години, но други стават тежки в рамките на дни и дори часове от възникването.

Как се диагностицира?

Понякога е лесно, но понякога напълно невъзможно да се извърши ранна диагностика на състоянието, освен ако не се провежда скрининг – фамилна анамнеза при генетична предиспозиция към полиневропатия. Диагнозата се базира на медицинска анамнеза, физикален преглед и неврологична оценка.

Вземат се предвид ръста и теглото на пациента, както и пулс, кръвно налягане и телесна температура. Сърцето, белите дробове и коремът също могат да бъдат проверени, за да се изключат алтернативни физиологични причини. Възможно е да се назначат кръвни тестове за диабет, функция на щитовидната жлеза, имунната функция, недостиг на хранителни вещества и друг вид фактори, които могат да са причина за полиневропатия.

Почти винаги се провеждат няколко прости теста за проверка на рефлексите, мускулната сила, чувствителност към температура и други сензорни функции, координация и стойка. Диагностика с медицинска апаратура дава най-прецизни резултати, като това включва: ЯМР и СТ сканиране, електродиагностични тестове и биопсии.

Лечение

Невролозите са категорични, че лечението на полиневропатия трябва да бъде насочено в няколко посоки – да се следят процесите на основното заболяване, да се коригират съществуващи хранителни дефицити и да се облекчат симптомите. Лечебният план най-често включва медикаментозни и други медицински терапии и процедури, а все по-често и алтернативна медицина.

Лекарствата за полиневропатия се назначават на база заболяването, причиняващо увреждането, например инсулин при диабет и тироидни хормони за хипотиреоидизъм. Болкоуспокояващи и кортикостериодни противовъзпалителни медикаменти редовно придружават лечебната програма.

Медицинските процедури обикновено включват: Транскустантна електро-стимулация, плазмен обмен (взема се кръв, от която се отделят антитела и други кръвни протеини, след което плазмата се влива обратно), терапия с имуно-глобулин, физиотерапия (за подобряване на мускулния тонус и координацията). Когато невропатията се дължи на притиснат нерв, операцията е удачно решение.

Алтернативната медицина предлага също някои ефективни методи за подобряване на състоянието. Те могат да се прилагат самостоятелно или като допълващ основното лечение курс. Най-добри резултати до момента са показали акупунктурата, хиропрактиката, масажите и медитацията.