Полиомиелитът, наричан и детски паралич заради жестоките му инвалидизиращи последствия, е част от особената категория неподвластни на лекарствени препарати вируси. Потискането на симптомите и борбата с усложненията векове наред са единствената възможна реакция при заразяване с ентеровирусът от семейство Picornaviridae.
Животоспасяващите ваксини
Паралитичните последствия от болестта стават част от историята през изминалия двадесети век, благодарение на изобретяването на полиомиелитната ваксина. Първият опит е продукт на култивирани в лаборатория и впоследствие умъртвени с формалин патогени – брилянтна идея на Джонас Солк и още няколко известни имунолози, която става факт през 1953 г.
Светът си отдъхва след появата на серумът за противодействие на убийствената епидемия, причиняваща доживотна парализа, атрофия на двигателни нерви, или директна смърт. Алберт Брус Сейбин обаче внася още по-сполучлив отговор срещу коварният и устойчив полиовирус, с моновалентната “жива” ваксина (активен полиеомиелитен патоген в отслабена, незастрашаваща човек форма), приложена за пръв път през 1954 г.
Огромното предимство е в прибавянето на имунизация срещу проникване на полиовирус в стомашно-чревната флора, към общата защита. Храносмилателният тракт е основен “вход” за патогените към лимфният поток, кръвообращението, централната нервна система и съответно двигателните нерви. Полиомиелитът се развива по тази елементарна схема, като понякога протича безсиптомно, но се случва и да порази основни двигателни функции.
Сейбин допълнително усъвършенства ваксината си в екип с руски учени и от 1959 г. тя става част от имунизационната програма на СССР, като през 1960 г. пристига и в България. Основната заслуга за глобалното изкореняване на силно заразният детски паралич е именно на мощната “жива“ ваксина, съчетаваща цялостната защита с имунизации и за отделните органични системи.
Срещат ли се все още случаи на полиомиелит
Днес, полиомиелитът представлява заплаха за децата в някои държави с изключително рискови фактори (лоши битови условия, ниска степен на хигиена) като Нигерия, Пакистан и Афганистан. Сред малцинствени групи в България също се отчитат единични случаи в края на миналия век. Оттогава, страхът от завръщане на вирусът в безконтролната му форма кара родителите да спазват стриктно имунизационният календар – ваксииране във втори, трети, четвърти, шестнадесети месец и шеста годинка.
Пероралната “жива“ ваксина е спряна от употреба скоро след появата на официалната статистика от 2002 г., че след потушената полиомиелитна епидемия през 1988 г., на континента няма регистрирани случаи. От 2016 г. тя се замества с деактивирана полиомиелитна ваксина, а Световната Здравна Организация дори издава разпореждане за унищожаване на разфасовките с “живи” патогени.
Атенюираните (отслабени) вируси при ваксиниране са свръхмощни и затова са предназначени за туширане на изключително остри епидемии. Проблемът е, че с течение на времето има известен риск те да мутират в патогенна за човешки организъм форма. Смъртната опасност и рискът от парализа превръщат всеки страничен ефект в “по-малкото зло”, но все пак възможността за парализа от ваксини не е напълно изключен.
Детска церебрална парализа и полиомиелит
Наблюденията сочат, че средната възраст на пациентите, потърсили спасение в холистичната медицина след полиомиелит значително надвишава 40 г.. За съжаление, детската церебрална парализа (ДЦП), чиито паралитични блокировки на двигателната моторика наподобяват последствията от детският паралич, все още е често диагностицирано заболяване.
ДЦП обикновено се проявява в пренатален период при тежки хронични заболявания на майката, след активна употреба на вредни субстанции, или от особена история на родилният процес. Нарушената двигателна активност в случая се дължи на органично мозъчно увреждане, а в редки случаи – на пре-или интранатални бактериални (вирусни) инфекции. Провокирането му от полиомиелитен вирус е възможно в минимален процент случаи..
Накратко – родителите трябва да са наясно, че остро инфекциозният полиомиелит и детската церебрална парализа може да се припознаят по някои характерни симптоми. Двете заболявания обаче са с напълно различен произход.
Холистичната медицина в битка за двигателна активност
Холистичните терапевти се борят с двигателната атрофия, независимо от етиологията на заболяването. Хомеопатичните лекарства (добавки, сиропи, гранули, таблетки и др. от натурални екстракти и есенции) са ефективно средство за силна имунна система, но хомеопатична полиеомиелитна ваксина е ненужен риск.
Спeциализираният център “Холимед“ ежегодно регистрира успех в преодоляване на инвалидизиращи увреждания, благодарение на модерно техническо оборудване и квалифицирани специалисти. Навременното започване на терапия предоставя много по-висок шанс за оптимизиране на мускулната атрофия, а най-сполучлив за момента се оказва подходът чрез СКЕНАР терапия.
