Паник атаките са изключително сериозен симптом на тревожност, който измъчва все повече хора от различни възрасти и социални прослойки. Макар понякога да се проявява като епизодични, краткотрайни кризи, състоянието е преди всичко хронично. Хората искат да знаят има ли ефективен метод за лечение на паническо разстройство, който да им помогне да се справят окончателно с парализиращите пристъпи на страх?
Истината е, че паническото разстройство е невъзможно да бъде напълно излекувано, но все пак би могло да бъде ефективно контролирано, така че да не бъде в ущърб на индивида, пречейки му да води нормален начин на живот. Една от причините, поради които е трудно да се твърди, че има ефикасно лекарство е, че разстройството варира значително от човек до човек. Това, което работи при един, може да не е ефективно при друг.
Лечението, доколкото може да се говори за такова включва различни методи за третиране на състоянието, подбрани индивидуално за всеки отделен случай. Нужни са преди всичко упоритост и търпение, за да се намери правилният подход за отделния индивид. Управлението на пристъпите на паник атаки включва набор от терапевтични методики, сред които:
Когнитивна поведенческа терапия
Специалист по психично здраве – психиатър/психотерапевт би могъл да помогне в разработването на начини за промяна на мисленето и поведението на страдащия, осигуряващи трайно облекчение. Има различни видове психотерапия, за които е доказано, че са ефикасни при паническо разстройство.
Една от тях е когнитивна поведенческа терапия (КПТ) – терапевтичен метод, включващ приучаване към техники на релаксация, промяна на ненужните модели на мислене, управление на стреса и повишаване на самочувствието. Прогресивната или постепенна експозиция е друга техника, използвана от терапевтите, за плавно въвеждане на пациентите в техните панически страхове.
В това състояние те биват обучавани да се отпускат, докато изпитват тревога. Например, ако паниката е предизвикана от шофиране по магистрала, терапевтът може да накара пациента да започне да си представя автомобили, движещи се по магистралата. Това фокусиране върху неприятните чувства е последвано от насочване на вниманието в посока релаксация на тялото и ума, докато тревожният образ продължава да присъства в съзнанието.
Самопомощ
Има редица методики за самостоятелно овладяване на пристъпите на паника от страна на индивида – т.нар. техники за самопомощ. Те включват няколко стратегии, основно техники за релаксация като дихателни и физически упражнения под формата на стречинг. Позитивните самовнушения и самоубеждения са друг начин да се противодейства на паниката, както и визуализирането на приятни и успокояващи картини.
Воденето на дневник и използването на творчески методи за изразяване на чувствата също помагат на страдащите да разберат произхода на своите панически страхове. Преобразуването на негативната система от вярвания в по-конструктивни и оптимистични възгледи е доказано работещ вид лечение на паническо разстройство, без да се забравя и нуждата от правилно хранене, достатъчно сън и ограничаване употребата на кофеиновите продукти.
Медикаменти
В определени (по-тежки) случаи на паническо разстройство, се прибягва до медикаментозно лечение. Това се налага, когато пристъпите не могат да се контролират чрез терапия и стратегии за самопомощ. Лечението може също да бъде предложено и в случай, че разстройство е станало толкова екстремно, че влияе върху функционирането на индивида.
Лекарствата обикновено се предписват за ограничени периоди от време, тоест не е необходимо да се приемат до края на живота. Медицински специалист би следвало да назначи медикамента, който в повечето случаи е вид антидепресант. Най-често се предписват клас антидепресанти, известни като Селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин.
Те включват Prozac (флуоксетин), Золофт (сертралин), Paxil (paroxetine) и Celexa (циталопрам). Бенкодиазепиновите транквиланти са друг клас лекарства, използвани и за облекчаване на тревожността и облекчаване на паниката. Xanax (алпразолам), Ativan (лоразепам) и Klonopin (клоназепам) често се предписват на страдащите, за да се осигури незабавно овладяване на симптомите на тревожност.
Антидепресантите могат да облекчат чувството на безпокойство и да намалят симптомите на депресия, които често съществуват заедно с паническите разстройства. Естествено, лекарствата имат известни недостатъци. Някои често срещани странични ефекти включват сексуална дисфункция, промени в теглото и проблеми със съня.
Антидепресантите стандартно започнат да работят от 2 до 4 седмици и не могат да бъдат прекъснати внезапно. Когато страдащият е готов да преустанови употребата, лекуващият лекар ще трябва плавно да коригира рецептата с постепенно и постоянно намаляване на дозата.
