Нарушената концентрация на вниманието е нерядко отчитана особеност на психо-сетивните възприятия. В съвременната епоха се наблюдава почти изследователски интерес към откриване на органичен, неврологичен и психически първопричинител за проявата й.
Действително, понякога разсеяността достига патологични измерения и се превръща в сериозно препятствие за работоспособността и качественото извършване на задължения. Факт е също, че тя е проява на множество разнообразни телесни и психични заболявания. Все по-често, тя се проявява преди и по време на предучилищна възраст. Преди да се постави въпросът за най-подходящото при липса на концентрация при деца лечение обаче, е необходим дълъг период на диагностика и изясняване на психологично-физиологичното състояние.
Причини за понижена концентрация
Трудното съсредоточаване е основен симптоматичен израз на все по-често диагностицираният Синдром на Дефицит на Вниманието и Хиперактивност (СДВХ). Понякога обаче, невъзможността за съсредоточаване е просто последица. Последица от проблемна и травмираща семейна среда, неспособност за социална реализация сред другарчетата, мисли за любимо занимание, както и безинтерес към настоящият предмет на разговор.
Децата в определна възраст са неспособни да изразят богата палитра от усещания или силни емоции с думи. Те се чувстват по-уютно, предавайки чувствата си чрез рисунка, или предпочитания към определени играчки и занимания. Нерядко и напълно логично, скуката в детската градина или по време на учебен час, прераства в прекалено интензивно и неспирно движение, викове и гневни изблици.
Тези реакции са възможни и при силен вътрешен конфликт и гняв – чупенето на играчки е пример. Те обаче биха могли да са прояви на симптоматиката при хиперактивност – основна психо-емоционален подтип на СДВХ. Откриването на точната първопричина за слаба концентрация е основна задача, за успешното й регулиране до ползотворни за детето рамки.
Холистичната медицина се стреми към проучване произходът на всеки физиологичен проблем, а децата с такъв дефицит се нуждаят именно от провеждане на продължителна терапевтична програма – симптоматиката не е подвластна на бърза диагностика, нито се овладява бързо. Ако е установен проблем, лечението и контролът върху него са дълъг процес.
Внимание и контролът върху него
Когато говорим за психомоторно съзряване и други неврологични особености в развитието, терминът “лечение“ трябва да се замени с “регулиране“. Пълното отстраняване на симптоматика, причинена от аномалии на мозъчният строеж, е нереалистична цел. Въпреки това, множество деца с характерни черти в психо-сетивното възприятие и трудно съсредоточаване върху няколко и дори един обект, успяват да достигнат завиден прогрес в удължаването на времевите периоди с активна умствена концентрация.
Вниманието е категория с цял диапазон от характеристики. Концентрацията е само едно от тях. Дефицитът в такава характеристика не означава заболяване, но се отразява забележимо върху продуктивността – както в предучилищен и училищен етап, така и в по-зряла възраст, ако е резултат от СДВХ или друга физиологична последица. Най-важните функции на внимание са:
- Съсредоточеност – засилено наблюдение върху един обект и изолиране на околните;
- Устойчивост – период от време, през който се проявява оптимална съсредоточеност и продуктивност;
- Превключване – “преместване” от един към друг обект, като времето на извършването му е основна измерваща величина;
- Обем – възможен брой на обектите за едновременна концентрация. Според специалисти, деца на 6-7-годишна възраст възприемат еднакво задълбочено от 3 до 5 обекта, извършвайки базисни сравнителни характеристики и описания, докато при малчуганите със СДВХ броят им е понижен;
- Разпределение на внимание – това е едновременната работа в няколко направления, чиито резултати са основополагащи за възприемането, заучаването на информация и продуктивността в училище. Децата с добри показатели запомнят доста факти още в час;
Нормите за посочените свойства са въведени като констатни, след задълбочени изследвания на специалисти по детска невропсихология. Установено е, че устойчивите отклонения от тях пораждат симптом, който може да не възпрепятства социалната, но е пречка за личната реализация на детето. Самото потискане на симптоматиката при трудно съсредоточаване се предписва единствено с цел в подобрение в тези две направления.
Такъв тип неврологична особеност поставя децата в рамката на особен статут. В зависимост от обратната връзка на околната среда, те усещат този “печат“ явно или косвено, но при всички случаи се стремят да прекъснат “веригата” на ограниченията си.
Емоционалността, гневът и импулсивността са логична поведенческо следствие, въпреки че при диагностициран хиперактивен синдром, те са първоизточниците на ниска концентрация. Този тип малчугани имат необходимост свободно да изразяват себе си, усещайки че са приемани точно такива, каквито са.
Арт терапия – начин на изразяване и начин на учене
Арт подходът е част от многобройните проявления на холистичната медицина. Той не обещава светкавични, а дългосрочни и дълготрайни резултати в справянето с понижената концентрация. Такава терапия е подходяща не само за пациенти с диагностициран СДВХ, но и за всяко дете с психологични задръжки, личен вътрешен конфликт или проблем с окръжаващата среда, пречещи на умствената му продуктивност.
Подходящата програма от арт упражнения е различна за всяко дете. Обикновено, тя се назначава и ръководи от квалифициран терапевт, в група с деца със сходни проблеми, което създава допълнителното предимство от изграждане на нови социални контакти.
Цвят, игра, изкуство
Игровият елемент е силно застъпен в заниманията – специални упражнения за трениране на различните аспекти на вниманието, с повишено внимание върху слуховата и зрителна памет. То се случва чрез рисуване, оцветяване, развиване и изразяване на Аз-а чрез ролеви игри, упражнения за контрол на емоциите чрез музикален стимулатор и др.
Изкуството е ненатрапчив, “бeзболезнен” и красив начин да се изрази проблем, както и да се развият навици на вниманието, без стресовият фактор на принудата и поставянето на граници. Арт упражненията разтоварват децата с такива проблеми и от ежедневно съпровождащият ги стрес.
