През последните години стана твърде актуална темата за специалните образователни потребности (СОП) стана все по-нашумяла и насочи вниманието както към сериозните и притеснителни симптоми на към тези състояния с дезадаптиращ ефект. Неспособността за концентрация е една от сравнително безобидните варианти на тези неврологични състояния, в сравнение с диспраксията, диспраксията или алалията, но често са придружени с някой от тези дефицити или дори с органично заболяване.
Концентрацията като производна на вниманието
Когато говорим за липса на концентрация при деца и изключим физиологично заболяване като причина, остава само тази неврологична особеност, проявяваща се в различна степен и фази. Тя е приела статут почти на заболяване, тъй като е потвърдено, че наистина възпрепятства ефективното изпълнение на задачи в училище. Децата трудно довършват поставени задачи, разсейват се много лесно, а понякога това е придружено с трудно запаметяване и усвояване на нови факти, които са толкова характерни за този период на обучение.
Нарушената концентрация се установява чрез присъствието на няколко точно определени симптоми. Тя е само част от поредицата симптоми, появяващи се при затрудненото справяне с учебният процес. Останалите също са изключително важни за нормалното и ефективно обучение, а развитието им започва в първите етапи на началното училище, когато мозъкът е подложен на по-сериозно от всяко досегашно натоварване.
Останалите затруднения при обучение са предизвикани от недостатъчен обхват на внимание, което в този период се учи как да се ангажира с огромно количество информация. Тя може да е прекалено обемна за капацитетът на детският мозък, без обаче това непременно да означава заболяване. Затруднителната промяна на заниманията, с продължително концентриране върху старата приключена вече задача, както и неумението за едновременната координация между няколко занимания, са останалите проявления на проблем с вниманието. Липсата на концентрация е само част от тях.
Началото – в предучилищните занимания
Невъзможността за съсредоточаване в изискваните от учител и възпитател периоди, може да е възрастов проблем. В началото на постъпване в училище, подбираните задачи понякога са прекалено сложна и непозната съвкупност от детайли за детето. Разсейването да е резултат от отрицание на прекалено труден учебен материал. Игровият елемент в детското заведение позволява по-лесно установяване дали липсата на концентрация е устойчива неврологична особеност.
Детските учители занимават децата с много разнообразна палитра задачи. Сред тях има поне една сфера, която поддържа концентрацията на детето на фокус за по-дълго време. Ако дори и при неколкократно изявен интерес към едно занимание малчуганите се разсейват и прекратяват заниманието по свое решение, или пък не успяват да изпълнят поставените им задачи за пореден път, то тогава може да се зароди съмнение, че причината се корени в неспособността за концентрация. Тя е придружена с редица насочващи симптоми.
Децата с такъв проблем винаги са разсеяни и не могат да отговорят на случайно поставен въпрос, както и не харесват игри, свързани с подреждане или анализиране на дребни детайли. Реакцията в тези ситуации е отклоняване на вниманието към друго занимание, или просто “потъване” в собствените мисли и съответно – несправяне с играта.
Описаните реакции и още някои други обаче са възможен резултат от дискомфорт поради непривичната нова среда, както и проблеми в семейството. Затова се наблюдава за постоянната им проява в продължение на месеци, и то във всяка среда, с която детето е свързано.
Два сигурни признака, които рядко заблуждават при съмнения за нарушено концентриране са постоянното забравяне и губене на предмети. Другият е сънливостта – децата с такъв проблем полагат наистина големи усилия за съсредоточаване, които често ги изморяват физически и това се наблюдава като изключително рязка промяна.
