Брахиален плексус е наименованието на мрежата от нерви, имаща задачата да изпраща сигнали от гръбначния мозък към рамото, ръката и дланта. За травма в тази област можем да говорим, когато тези нерви са разтегнати, компресирани, а в най-сериозните случаи, разкъсани или откъснати от гръбначния мозък.
Леки травми в брахиалния плексус са често срещано явление в някои спортове, например тенис, но такива биха могли да възникнат и у новородени вследствие на родилния процес. Други причини за увреждане са възпаления и тумори във въпросната област. Най-тежките наранявания на брахиалния сплит са в резултат от автомобилни и мотоциклетни произшествия.
Тежките наранявания на брахиалния плексус биха могли да оставят ръката парализирана, със загуба на функция и усещане. Хирургични процедури като нервни графтове и трансфери, и мускулни трансфери могат да помогнат за възстановяване на функцията на засегнатия крайник. Признаците и симптомите варират значително, в зависимост от тежестта и местоположението на нараняването. Обикновено е засегната само едната ръка.
Симптоми при по-леки и по-тежки наранявания
Леко увреждане често възниква по време на контактни и други видове спортове, вследствие на които нервите на брахиалния плексус се разтягат или компресират. Обичайните симптоми в случая включват: усещане за токов удар и парене, стрелкащо се надолу по ръката, както и изтръпване и слабост в горния крайник. Симптомите обичайно продължават само няколко секунди или минути, но при някои хора могат да се задържат с дни и седмици.
По-тежките травми са обикновено в резултат от инциденти, при които има нараняване, разкъсване или руптура на нервите. Най-сериозна травма на брахиален плексус (авулсия) се получава, когато нервният корен се откъсне от гръбначния мозък. Симптомите биват: слабост с невъзможност да се използват определени мускули в ръката и рамото, пълна липса на подвижност и чувствителност, силна болка.
Диагностициране и лечение
Диагностициране на състоянието може да направи лекар – невролог / ортопед, като за целта се провежда физически преглед и се анализират симптомите. За определяне на диагнозата и тежестта на състоянието обикновено се прилага един, а понякога и няколко от следните диагностични методи:
- Електромиография (ЕМГ). По време на ЕМГ, се вкарва иглен електрод през кожата в различни мускули. Тестът оценява електрическата активност на мускулите, когато се свиват и в покой. Може да се почувствате лека болка при поставяне на електродите, но повечето хора преминават теста без особен дискомфорт;
- Изследвания на нервната проводимост. Тези тестове обикновено се извършват като част от ЕМГ и служат за измерване скоростта на проводимост в увредения нерв посредством нисковолтов ток. Тестът предоставя информация за това колко добре функционира нервът;
- Магнитно-резонансно изображение (ЯМР). Този тест използва мощно магнитно поле и радиовълни, за да произведе подробни изгледи на тялото в множество равнини. Често успява да покаже степента на увреждането, причинено от нараняване на брахиален сплит и да помогне за оценка на състоянието на артериите, които са важни за крайника и за реконструкцията му. Могат да се използват нови методи за ЯМР с висока разделителна способност, известни като магнитно-резонансна неврография;
- Компютърна томография (КТ) миелография – използва серия от рентгенови лъчи, за да се получат изображения на напречно сечение на тялото. КТ- миелографията се провежда с контрастен материал, инжектиран в гръбначния канал, за да се получи подробна картина на гръбначния мозък и нервните корени по време на CT-сканирането. Този тест се извършва, когато ЯМР не предоставя адекватна информация.
Лечението зависи от няколко фактора, включително тежестта и вида на нараняването, продължителността на травмата и други съществуващи състояния. Нервите, които са само разтегнати, могат да се възстановят без допълнително лечение. В някои случаи се препоръчва физиотерапия, за да се поддържа правилно работата на ставите и мускулите, обхвата на движение и да се предотврати схващане на ставите.
Хирургична интервенция за възстановяване на нервите на брахиалния плексус трябва да се извърши в рамките на шест до седем месеца след нараняването. Операции, направени по-късно от този период, имат по-нисък успех.
Нервната тъкан расте бавно, така че може да отнеме няколко години, за да се отчете пълната полза от операцията. По време на периода на възстановяване е нужно да се поддържа гъвкавостта на ставите с програма от упражнения. В отделни случаи се използва шина, за да се избегне изкривяване на крайника навътре.
