Днес все по-често се говори за поведенчески разстройства у подрастващите, и често се спекулира с описание на хиперактивни деца, включващо обичайни за децата дейности – тичане, скачане, невъзможност да се фокусира вниманието за дълго върху дадена дейност. Факт е, че дори на специалистите е трудно да определят с точност дали едно дете е хиперактивно или просто е по-енергично.
Важно е да се знае, че няма ясни указания за диагностициране и оценка на синдрома на недостиг на внимание и хиперактивност при най-малките. Въпреки това, насоките гласят, че лекарите трябва да оценят всяко дете на възраст от 4 до 18 години, показващо поведенчески проблеми и симптоми на разстройството, включително невнимание, хиперактивност или импулсивност.
За да диагностицира поведението като разстройство, лекарят трябва да направи няколко неща: да проведе медицински преглед; да проучи семейната и медицинска история, както и училищните дневници; да помоли родители, учители и детегледачи да попълнят въпросник, в който да опишат най-често проявяващите се симптоми; да сравни поведението на детето с критериите и рейтинговата скала, описващи поведенческото разстройство.
Диагностицирането на синдрома у децата в предучилищна и по-ранна възраст е истинско предизвикателство дори за специалистите. Не са изключения случаите, в които изоставането в развитието, като говорни смущения, се приемат погрешно за синдром на хиперактивност и нарушена концентрация.
Съществуват редица медицински състояния, водещи до погрешно поставена диагноза за хиперактивност и синдром на дефицит на вниманието. Сред тях са:
- Мозъчни травми;
- Говорни проблеми и затруднения с усвояването на учебния материал;
- Промени в настроението, включително депресия и тревожност;
- Други психични разстройства;
- Проблеми със съня;
- Заболявания на щитовидната жлеза;
- Зрителни и слухови нарушения.
Правилно описание на хиперактивни деца в предучилищните групи са способни да направят единствено квалифицирани специалисти. Това са логопеди и речови патолози, специалисти по детско развитие, психолози и психиатри. Достоверна и окончателна диагноза може да се постави след период от поне 6 месеца, през който поведението на детето е обект на непрекъснато наблюдение.
Какво е възможното лечение при децата под 6 години?
Тъй като говорим за поведенческо разстройство, което не изчезва с възрастта, е важно не само да се даде ясно описание и се докаже, че става въпрос за хиперактивни деца, но и да се назначи адекватно лечение. В клиничната практика към момента няма изготвен регламент, по който лекарите да работят, затова всеки специалист е принуден да приложи терапията, която намира за най-подходяща в конкретния случай.
Когато пациентите са на възраст 4 – 5 години, е възможно да се назначи родител или учител-администрирана поведенческа терапия. В случай, че терапията не дава нужния резултат и симптомите остават от умерени до тежки, може да се обмисли медикаментозно лечение с препарати, базирани на метилфенидат. Важно е лекарят да следи състоянието, за да определи точната дозировка с цел да се намалят нежеланите странични ефекти.
Медикаментозното лечение с метилфенидат е обикновено втората по ред стъпка, при клинично описание на хиперактивни деца, след поведенческата терапия, макар че Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) не е одобрила това лекарство за употреба от деца под 6-годишна възраст. Липсват изследвания за ефекта върху тази възрастова група.
Някои проучвания показват, че ADHD стимуланти, като метилфенидат, влияят върху растежа на децата, докато други показват, че това не е така. Самите родители съобщават за появата на симптоми, включващи: загуба на тегло, безсъние, загуба на апетит, емоционални изблици и тревожност след прием на медикамента.
