Мозъчният инсулт засяга тялото по различни начини, поради което рехабилитацията е често най-важният аспект за бързото възстановяване след инсулт. Инсултът уврежда част от мозъка, което води до смърт на мозъчни клетки. Причините за настъпването му са две – блокиране на притока на кръв към мозъка, заради запушване (исхемичен) или разкъсване на кръвоносен съд, предизвикващ кървене в мозъка (хеморагичен).
Кои са възможните усложнения?
Вследствие настъпилото опасно състояние, лекарите определят причината за инсулта, на база на което назначават лечение за ограничаване на мозъчното увреждане. Препоръчват се и терапии за понижаване риска от рецидив. Дори при бърза и адекватна намеса, болшинството от преживелите мозъчен удар остават с различна степен на увреждания. Това е причината да има създадени толкова много рехабилитационни програми за ограничаване на пораженията.
Различните дефицити, с които преживелият този вид травма може да се сблъска, зависят от това коя част на мозъка е била поразена. Уврежданията обикновено включват слабост, изтръпване, парализа, проблеми със зрението, говорен дефицит или трудно преглъщане. Налице обикновено са и липса на баланс и координация, а понякога и засегната мисловна дейност. Дори при максимално леките форми, се препоръчва специална физиотерапия за пълно или поне оптимално възстановяване на първоначалното състояние.
Лечебни методи
Една от основните цели на медицината, е да се възстанови, доколкото е възможно функционалността и независимостта на пациента. Рехабилитацията обхваща широк спектър от дейности, целящи да оптимизират възстановяването на изгубената подвижност и чувствителност на засегнати части от тялото. Програмата за възстановяване след инсулт се провежда от екип от различни специалисти:
- Физиолози и рехабилитационни невролози – определят вида и продължителността на терапиите;
- Медицински сестри – осъществяват координация на лечебните грижи и оказват подкрепа на болния през периода на рехабилитация;
- Физио-терапевти – тяхната работа е съсредоточена върху връщане на баланса и координацията при извършване на рутинни действия като ходене, къпане, обличане, хранене и т.н.
- Логопеди – имат за цел да възстановят говорната функция и да решат проблемите с преглъщането, изразяването и мисленето.
Рехабилитационните програми за възстановяване след прекаран инсулт се провеждат в болнично заведение, рехабилитационен център, клиника по холистична медицина или в домашни условия. Формално, програмите траят около 3-4 месеца, но терапевтичните процедури могат да продължат по-дълго, особено ако се забележи продължително и трайно подобряване на състоянието.
Физиотерапията, започната в най-кратък срок и проведена правилно, е от особено значение, не само за връщане (поне частично) на пациента към нормално състояние, но и за предотвратяване на възможните усложнения. Едно от тях е обездвижването на крайниците – парализа. Много често, крайник, останал парализиран вследствие увреждане на съответния мозъчен център развива контрактура, поради продължителна липса на двигателна активност.
Успешни рехабилитационни процедури
Изключително добри резултати при засегната двигателна дейност дават терапиите с Backlife и Суинг тренажори, проведени от опитни рехабилитатори. Биофийдбек терапията пък работи в посока контролиране на физиологичните процеси и психологичното състояние на болните, включително уринарната функция и дъвкателната способност.
След инсулт възникват и проблеми с настроението като депресия и тревожност, които могат да компрометират набелязания рехабилитационен . Възстановителният процес налага и провеждане на сесии с психолог, който, ако е необходимо, може да назначи допълнително лечение – най-често медикаментозно. Електроимпулсната терапия също е част от лечебния процес, поради способността ѝ да възстановява функцията на централната и периферна нервни системи.
