Причините за формирането на костни израстъци, познати като остеофити са много. Някои от тях са добре познати на медицината и самите пациенти, но има определени фактори, отговорни за ошипяването, за които рядко се говори. Причината е, че обикновено са налице и други условия, благоприятстващи образуването на шипове. Те биват приети за първопричина, макар това не винаги да отговаря на действителността.
Към настоящия момент липсват адекватни мерки за превенция на това дегенеративно състояние, затова е важно да посочим и по-малко известните причинители на остеофитите. Тук ще се спрем на само 3 от тях, с уговорката, че именно те са рисков фактор, който е добре да бъде елиминиран още в ранна възраст.
Начин на живот
Образуването на костни израстъци (остеофити) обикновено се приписва на локални възпаления в резултат на дегенеративен артрит (остеоартрит) или тендинит. Има обаче и друга причина за безразборното разрастване на костна тъкан, и това е начинът на живот. Неправилното хранене и ниската двигателна култура са ключова предпоставка за ошипяването.
Наднорменото тегло и липсата на важни хранителни вещества в диетата водят до аномалии в структурата костите, едни от които са шиповете. Заседналият начин на живот, независимо дали е обвързан с наднормено тегло или не, също благоприятства формирането на израстъците. Факт е, че физически активните хора, дори и в напреднала възраст, са с по-добро костно здраве от тези, които се хранят неправилно и не се движат достатъчно.
Неправилна стойка
Истината е, че по-големият процент от хората са с неправилна стойка. Изкривената позиция в изправено и в седнало положение е характерна за около 70% от човешките същества. Факт е също и, че рядко осъзнаваме, че седим и ходим леко прегърбени, докато не се появи болката. Тя обаче е индикация за вече възникнала деформация на костната структура, включително за появата на шипове.
С възрастта тъканта в междупрешленните дискове намалява, а това разхлабва връзките в ставите. Като защитна реакция тялото несъзнателно стяга връзките между прешлените при неправилен стоеж, за да компенсира натоварването. Твърде стегнатите връзки с времето калцифицират, тоест появяват се остеофити, засягащи гръбначните прешлени.
Вродени състояния
Остеофитите понякога, макар и доста рядко се дължат на вродени заболявания, като Остеохондрома (остеохондрална екзостоза). Тя е вид доброкачествен тумор, образуван от хрущялни клетки. Представлява безцветна маса, която най-често се формира на възраст между 10 и 25 години върху епифизата на дългата тубулна кост, но може да се появи и в плоските кости.
Остеохондромата е най-честият доброкачествен костен тумор (35-40% по отношение на всички доброкачествени тумори и 10-12% по отношение на всички костни тумори). Наблюдавани са както единични остеохондроми, така и многобройни. Множеството остеохондроми обикновено са наследствено семейно заболяване. Поради риск някои от тези тумори да се изродят в злокачествени, те обикновено се отстраняват хирургично.
Методи на лечение
Основен метод за лечение на остеофити е кинезитерапията, съпътствана от орални и локални (инжекции) противовъзпалителни средства. Тук думата „лечение” е малко неуместна, защото пълно излекуване на състоянието е невъзможно, освен ако не е предприета мярка за оперативното отстраняване на костния израстък.
Кинезитерапията включва главно методи за подобряване на двигателната активност и намаляване на усещането за скованост. Един курс включва приблизително 10-15 процедури, като степента на натоварване се определя прецизно от терапевта на база индивидуалните възможности на засегната става. Терапията включва лечебен масаж, техники за увеличаване обема на движение и упражнения с постепенно увеличаващо се натоварване.
