Синдром на дефицит на вниманието (СДВ) се среща като отделен подтип в хиперкинетичното разстройство според DSM-IV/DSM-V (Диагностичен и статистически наръчник) и МКБ-10 (Международна Класификация на Болестите). Въпреки това, класическият клиничен случай почти винаги е придружен от поне два симптома на хиперактивност/импулсивност.
Къде е “позициониран“ синдромът
Неспособността за концентрация не означава разсеяност, какъвто е често срещаният синоним. Родителите и близките на деца с подобен проблем, и дори някои психолози, създават впечатление за него като за психологично- поведенческо нарушение. Това не е съвсем правилно: кратък преглед на патогенезата ни отвежда към неврологичните клонове на медицината, които отговарят за значителен процент аномалии в двигателните и възприятийни модели на човек.
Хиперактивността с доминантен дефицит на внимание (СДВ) е медицински доказано следствие от специфично устройство на крайния мозък. Крайният мозък е последно формираният, най-сложно устроен и най-важен за човек дял мозъчната кутия. Той представлява две свързани полукълба, в които са обособени четири сектора, отговарящи за зрението, слухът, сетивните възприятия, поведенческите реакции и двигателната активност.
Патологични нарушения в концентрацията са характерни при по-бавно съзряване и изтънена структура на префронталната мозъчна кора. Установеното недостатъчно оросяване и постъпване на глюкоза в префронталният и стратиалният дял смущават сензорните възприятия, самоконтрола, организацията и планирането. Ограниченият брой допаминови рецептори пък активно допринася за нуждата от нови впечатления (стимули) и лесното отегчаване при продължителна дейност.
Хиперактивност или неспособност за концентрация
Хиперактивността понякога обуславя част от симптомите на СДВ. Повишената моторна активност и постоянната необходимост от вълнуващи стимули затрудняват продължителната концентрация, организацията на дейности и спазването на инструкции. Способността за изслушване при комуникация/обучение са нарушени, разсейването се провокира от почти всеки дразнител и това затруднява социалната адаптация.
Според д-р Ръсел Баркли, подобен клиничен профил не описва първично, а следствено нарушение. Затова и диагностицирането подтиповете на СДВХ става по строго определени критерии. За доминиращ дефицит на внимание са необходими най-малко 6 симптома от съответната група и не повече от 5 симптома на хиперактивност/импулсивност.
Особеностите в детския характер могат да се нарекат симптоми, само ако илюстрират разлика от нормалните детски психоповеденчески реакции. Те трябва да се повтарят се във всяка среда и да пречат на социалната реализация. Дефицитът на концентрация се проявява по-късно, синдромът се разпознава по-трудно и за съжаление обикновено остава като част от поведенческият модел и в зряла възраст.
Защо се диагностицира по-трудно
Синдромът с преобладаващо нарушение на вниманието не е дотолкова свързан с двигателна свръхактивност. Децата с този профил лесно изобретяват редица компенсаторни механизми и при по-добре регулирана импулсивност, умело прикриват неспособността за концентрация в детската градина.
Темпераментният, избухлив и постоянно отегчен хиперактивно/импулсивен тип обикновено не успява да разчита правилно подадените невербални сигнали при комуникация. Това е и основна пречка за комуникация при заболяването. Детето с доминантен дефицит на внимание понякога също се ориентира трудно в социална среда, но понижената агресивност го прави по-желан и приет събеседник. Така, истината за проблемът му често се появява чак в училище.
Как се разпознава
Твърдението, че децата с дефицит на внимание се разсейват буквално от всичко, не е преувеличено. Не само нискочестотни странични шумове, а дори и тиктакането на часовника или допирът на дреха до кожата им е в състояние да наруши концентрацията им. Физиологичното нарушение на вниманието започва да се изявява най-ясно в първите ученически години.
Детето започва да се затруднява с учебният материал, тъй като не е в състояние да спазва инструкции в срок и да провежда продължителни занятия. То инстинктивно започва да избягва натоварващи задачи, едновременно опитвайки се да скрие състоянието, което не може да си обясни логично. Тук идва ролята на родителя, ако до момента не е установил особеностите в поведението.
В холистичен център “Холимед“ децата с нарушения в концентрацията могат да получат топло отношение и професионална помощ. Специализираните терапевти се опитват да коригират дисфункцията с правилно хранене, релаксиращи упражнения и модерната неврофийдбек терапия. Тя предоставя уникална възможност на пациента да проследи мозъчните си функции в реално време. Под ръководството на терапевт, структурната им промяна с течение на времето е възможна.
