хормони и наднормено теглоТелесната характеристика наднормено тегло е заклеймявана като фактор за възникване на физически заболявания, които представляват реален риск за качеството и дълготрайността на живот. Медицината я определя като рисков фактор във всичките й форми, но случаите с прекомерни натрупвания на мазнини са водещи, и й извоюват дори собствена клинична пътека от НЗОК. МКБ-10 класифицира състоянието като метаболитно нарушение, с описани няколко варианта на протичане.

Локално и подкожно трупане на мазнини – истинската опасност

Интересът към проблемите на излишната мастна тъкан се задълбочи през последните десетилетия. Редица медицински проучвания изведоха наднорменото тегло от рамката на общо телесно напълняване, и подчертаха значението на локалното затлъстяване и вътрешните подкожни масти. Концентрирани в различните зони на тялото и с различен клетъчен състав, мазнините влияят различно върху здравето. 

Локалното диференциране и измерване на тлъстини нееднократно доказва ефективността си. Повечето хора напълняват именно неравномерно То конкурира достойно показателят ИТМ (Индекс на Телесна Маса), който показва цялостното количеството масти в килограми/кв.м. Каква е причината за склонност към “складиране” на нездравословно количество мастни тъкани по тялото? 

Ендокринологията и тялото 

Огромното значение на ендокринната система за хомеостазата (идеално психо-телесно здраве) е известна от столетия. Тя е координационният център на организма. Жлезите с вътрешна секреция спомагат всички процеси, свързани с дейността на вътрешните органи. Всеки орган, включително сърцето, работи под влиянието на хормони, които комуникират с рецептори в клетката, стимулирайки определен биологичен отговор (процес). 

Секретирането им се извършва най-често от ендокринните жлези. В по-голямата част, жлезите са контролирани от хипофизата, направлявана от хипоталамуса, с който е  обвързана от нервни проводници в хипоталамо-хипофизен тракт. Двете са част от междинният мозък. 

Хормоналният дисбаланс е деликатно състояние със строго определени начини и параметри на проява. Той обуславя всички изменения в физиологичните процеси, а и някои психо-емоционални състояния. Метаболизмът е сред тях. Хормоните са индивидуална особеност, а контролът им е резултат от множество физиологични и психични фактори, както и от фактори на средата. 

Дисбалансът им се изразява по няколко начина, а основният е измененията в количеството секретиран хормон (хипофункция и хиперфункция). Липса на клетъчен отговор от целевата биологична структура също провокира нарушение в съответният биологичен процес. 

Защо те ядат вредни и калорични храни, а напълнявам аз 

Противно на класическото схващане за причинно-следствената връзка напълняване – увеличен прием на храна, медицинската статистика наблюдава редица случаи с внезапно и привидно необяснимо покачване на телесно тегло. Много е важно пояснението, че наднорменото тегло не е задължително синоним на затлъстяване – задържането на течности също провокира повишаването на килограми. 

Извън тези случаи, внезапното рязко напълняване и отслабване, обяснявано на достъпен език с физиологично заболяване или като психо-емоционална реакция, всъщност крие произходът си в проблеми в най-могъщата след нервната, “комуникационна мрежа“ в човешкото тяло – ендокринната. Фактът, че мастната тъкан е ендокринен орган, подчертава влиянието на тази система и върху телесните форми. 

Ендокринологът за диетите 

Ендокринните изменения на някои жлези, сред които панкреатичната, надбъбречна и щитовидната, доказано увеличават телесната маса, дори и при липса на промени в апетита. Намалената секреция на естроген, който е полов хормон, също причина за прекомерно отлагане на тлъстини. 

Като цяло, посещение при ендокринолог се препоръчва преди каквато и да било диета, за точно определяне на телесният тип и зоните със склонност към натрупване на мастни тъкани. Така се изготвят най-ефективният и полезен за тялото хранителен режим. 

Специалистът ще предпише и изследвания на определени хормони, които биха могли да са причинили изненадващо пълнеене. Някои от тях са адипонектин, грелин, кортизол, естроген, лептин и соматотропин. Глюкозното ниво и толерантността към глюкоза също се проверяват при такива състояния, защото невъзможността за усвояване на инсулин и напълняването често вървят ръка за ръка.