Психотерапията е процес, насочен към човешката психика и потиснатите несъзнавани емоции. Приложението й цели постигане на психическо равновесие и комфорт в житейски ситуации, когато последиците от вътрешен конфликт или емоции и мисли, породени от неподлежащи на контрол външни фактори, които възпрепятстват пълноценната житейска активност, и нарушават чувството за щастие.
Наименованието обозначава основната цел на процеса ψυχή (психи) – душа и θεραπεία (терапея) – лечение. Когато към тях добавим думата όλος (холос) – цял, получаваме синтезиран прочит на модерната холистична психотерапия. Тя търси първопричината за психологическо неразположение и умее да разкрива психологическият произход на всеки телесен симптом.
Холистичната психотерапия не потиска симптоматиката на тялото. Според концепцията й, тя е необходимост в един момент от живота на човек, тъй като не само илюстрира действащ психологически проблем, но е и единственият начин за пълно и трайно самоопознаване.
Крайната цел на този тип психологическа помощ не е лечение. Излекуването в случая представлява приемането на многоаспектните страни на личността. За терапевтираният човек, това е свързано с повишено самоуважение и самооценка, водещи до осъзнати реакции и по-пълноценно разгръщане на вроденият му потенциал. Прекалено сложно ли звучи и има ли убедителни причини за доверие в този тип психологически тренинг?
1. Разгръщане комплексната природа на личността
Човек е съвкупност от тяло, емоции и разум. Принудителното или несъзнавано потискане на даден аспект от триединната цялост води до напрежение, проявяващо се чрез телесен или психологически симптом. Звучи елементарно, но всъщност най-сложният процес при психотерапия е убеждаването на пациентът в произходът на телесният му дискомфорт.
Осъзнавайки характерът, измеримостта и силата на всеки аспект, пациентът се сблъсква със съвсем нова представа за личността си. Ситуацията често е объркваща и предизвиква упорито игнориране на странни и непривични черти, което в крайна сметка отново причинява поява на симптом/симптомокомплекс. Терапевтът е натоварен със задачата да убеди пациентът в приемането и максималното развиване на аспектите от личността, за постигане на хармонично и щастливо съществуване.
2. Улесняване чрез техники за мускулна релаксация
Отказът от приемане на собствената личност се проектира чрез вид външна защита, представляваща физически симптом или стил на поведение. Опитът на терапевтът да проникне отвъд тази защита е свързано със силно отрицание, изразяващо се чрез психическо ннапрежение, или дисбаланс мислите и емоциите. Прекалено силното психическо напрежение почти винаги открива телесна изява.
Тази взаимообвързана схема е пречка за протичане на психотерапевтичният процес. Затова, в началото терапевтите често прибягват до специални лечебни масажи и практики, които не просто релаксират мускулната маса, но изясняват областите с най-силни негативни усещания и насочват вниманието на пациентите към тях. Според холистичната психотерапия, неприятните симтоми са телесна изява на потиснати и травматични чувства и събития.
3. Холистично обединение чрез приятелска и искрена комуникация
Кулминационната точка на психотерапията, наречена холистично обединение, понякога настъпва съвсем незабележимо. Достигането до нея обаче е плод на продължителни усилия, които са плодотворни, само ако са искрени и целенасочени.
Доверието на печели изключително трудно. Двойно по-сложен е процесът при човек с “включени“ защитни механизми, който се страхува да изследва личността си. Целта на терапевтът е създаване на максимално уютна атмосфера, която предразполага към споделяне, а впоследствие – и към словесна експресия на потиснатите и игнорирани емоции.
