Човешкият мозък е необятна телесна структура, и поради тази причина, функциите и биохимичните процеси в него едва ли скоро ще бъдат цялостно изучени. Известните на медицината функционални процеси са илюстрация на фиическото и психично здраве на базисно ниво. Те протичат в строга последователност и рамки, които не се променят. Така психиатрични, психологически и психомоторни отклонения, “маркирани” в някой/някои от мозъчните дялове, по обясними причини са необратими.
Конвенционалната медицина успява да повлияе единствено регулирането им, с цел подобряване на пълноценният живот и социалната адаптация. Нарушената концентрация на вниманието е пример за отклонение, последица от неврологични особености, с отзвук в няколко различни сфери от живота на човек, като най-сериозно е влиянието му в работата. Задълженията там най-често страдат от неспособността за организираност и извършване на конкретна задача в срок.
Симптомите често са придружени от импулсивно и невъздържано поведение (хиперактивност с дефицит на внимание). Понякога нарушената концентрация се изявява като самостоятелен статут, при който се наблюдават само проявите на разсеяност, забравяне, липса на организация, трудно спазване на график, затруднена умствена работа и концентриране върху детайли, както и прекалено кратък период на стабилно концентриране. Координирането на тези черти в поведението, наричани симптоми, често се постига с медикаменти. Също често обаче, опитите за това остават напълно неефективни.
Защо се стремим да “лекуваме“ понижената концентрация
Способността за концентриране върху една или няколко задачи за определено време е в основата на почти всяка дейност, която извършваме. Затова забавеният темп на съсредоточаване се възприема като проблем, и то с почти медицински статут – присъствието му затруднява организацията и извършването на дейност в определени времеви рамки.
Явлението се идентифицира като обща понижена работоспособност. По рода си то не представлява затруднена или намалена умствена активност. За съжаление обаче попада в тази категория, тъй като е сериозна пречка в професионалното развитие, когато характерните му особености се проявяват постоянно и устойчиво. Ако слабото съсредоточаване не е следствие (физиологично заболяване, преумора, стрес), то тогава наблюдаваме неврологична особеност, която се проявява ежедневно, в приблизително еднакви параметри.
Този фактор налага вземане на мерки за адаптиране на концентрацията към изискванията на средата, когато последната налага прекалено различни темпове. Обикновено това е професионална среда, но влошеното съсредоточаване се отразява сериозно и в училищните дейности, където и най-често се открива присъствието му.
Физиологията на заболяването определя и методите за контролирането му. Те носят статут “лечение“, именно заради намерението за интензивен контрол и промяна, упражнявани чрез медикаментозна или друг тип терапия. Слабата концентрация обаче не е болест и не се лекува.
Защо слабата концентрация е постоянен спътник
Етиологията на т.нар. “дефицит на внимание” е била обект на множество медицински изследвания, заради специфичните си характеристики. Проследяването му отвежда към строежът на отделните мозъчни дялове. Мозъкът концентрира между 14 и 100 милиарда неврони – голяма и сложна “транспортна” система, координираща двигателните, сензорни и мисловни процеси.
На хипоталамусът е поверена координацията на физическите телесни процеси. Възприятията, социалното поведение, паметта, емоциите, планирането и възпроизвеждането на речта, умението за вербална и невербална комуникация се контролират от мозъчната кора (кортекс), която съставя 40 % от главният мозък, а функциите й са част от невронната мрежа. Тя покрива малкият (краен) мозък, осъществяващ двигателната активност в тялото.
Проучванията, създали възможност за класификация на симптоми и описване на състоянието Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ), откриват изменена структура на крайният мозък. Недостатъчна плътност на челната (lobus frontalis) и слепоочна област (lobus temporalis) предизвикват трудният самоконтрол, импулсивност и свръхдвигателна активност. Забелязани са и изменения в покриващият го кортекс.
Биохимичните процеси в този регион на мозъка също демонстрират особености, на които се дължат и основните прояви, характерни за постоянно понижена концентрация. SPECT скрининг установява недостатъчно кръвообращение, съчетано с повишен процент допамин транспортери в тези области.
Все по-задълбочено внимание изследванията отделят на секрецията на допамин, серотонин, норепинефрин и ацетилхолин, освен на транспортът и концентрацията на в съответният мозъчен дял, която неминуемо повлиява неврологичното поведение. Повишената концентрация на допамин в стриатума например въздейства силно върху планирането на речта и движенията, както и организацията на дейности, взимането на решения и мотивацията.
Така обрисуваната илюстрация на особености в мозъкът и свързаната с него нервна система са достатъчно ярък пример, защо трудното съсредоточаване, проявявано устойчиво, остава верен спътник през по-голямата част от живота. Регулацията и адаптирането на това отклонение е възможно и напълно постижимо, когато симптомите му са толкова ярко изразени или смущаващи ежедневната дейност, че да налагат мерки за ограничаването му.
