Артрит е ставна деформация, позната на мнозина представители, попадащи в класификацията “трета възраст“. Факти от медицинските наблюдения обаче сочат, че то се подмладява все повече и през последните десетилетия се наблюдават зачестили случаи на проявата му дори и при пациенти в училищна възраст, и в статистиката не фигурира само болестта, появила се вследствие на автоимунна реакция, позната като ревматоидно артритно изменение.
Причините за намаляване на възрастовият праг са разнообразни, а някои – със сигурност все още неосветлени, но за водещ причинител на дегенеративни промени в ставният хрущял и околоставната синовиална торбичка, се посочват различни инфекциозни агенти. Намаленото производство на колаген като фактор за износване на хрущялната тъкан, сериозните травми и подаграта се наблюдават в зряла възраст. Какъв процес е артритното възпаление и защо то трябва да бъде третирано навреме?
Накратко за ставите и артритът
На първо място, трябва да знаем, че костта е тъкан. Тя се възобновява и променя, влияейки се активно от кръвооросяването и контактът си с хранителни вещества, микроелементи и витамини от кръвният поток. Ставите в човешкото тяло са конструирани по същият начин, и състоянието им е в пряка връзка с нивата на произвежданият колаген.
Ставата осигурява свръзката между две или повече съседни кости – тя е необходимият за гладкото им и свободно движение двигателен детайл. Повечето стави са подвижни, благодарение на течност, която изпълва синовиалната мембрана на ставната капсула, покриваща ставните хрущяли. Съединителна тъкан също е включена в ставната структура. Колагеновите й влакна са признати за основно вещество, поддържащо еластични и здрави стави.
Възпалителният процес най-често представлява отлагане на имунни клетки в мембраната. Процесът е реакция от съществуваща деформация в някой от компонентите на ставата, която започва да отделя възпалителна течност. Външната деформация, затрудненото движение, локалното затопляне и болката са негови последствия. Износените стави обаче причиняват и редица други последици, заради които е необходимо третиране на симптомите и максимално адекватни действия за избягване на хронифицирането им.
Кои са вторичните болести на артритните изменения? Най-застрашителна е задълбочаващата се скованост, която може да ограничи двигателната активност почти до степен на инвалидизация. Ставната дегенерация обаче деформира сериозно костно-ставният апарат, и е в състояние да увреди и функциите на някои вътрешни органи.
Остеофити
Артритът често е съпътстван с развитието на израстъци от извънорганична костна тъкан, появяващи се като органичен “координатор” на двигателните части, като предотвратяват триенето между износените и изтънели ставни участъци. Те се наричат остеофити и са несъразмерно увеличено костно вещество, под формата на заоблени подутини в дадената ставноувредена локация. Известни са и с разговорното наименование шипове.
Остеофитите от своя страна могат да причинят необратими промени в костни структури, особено в областта на гръбначният стълб. Притискането на гръбначномозъчни нервни коренчета и интервертебрални дискове често е последствие от появата им.
Меки тъкани и вътрешни органи
Скованите, зачервени,подути и болезнени стави са само локалната последица от дегенерацията на хрущяла. Заболяването нердко повлиява и околоставните структури, меките тъкани, ставни лигаменти и дори мускулите в засегнатите облати. Затова рязкото ограничаване на двигателна активност при наличие на такъв проблем е строго противопоказно – именно атрофиралите мускули са основният катализатор за инвалидизация на една или повече ставни структури.
Артритите, които са последица от инфекциозни причинители, са рисков фактор за функционирането на някои важни органи. Сърдечносъдовата система и белодробната зона понякога се повлияват от общият възпалителен процес в тялото, а промените в кръвната плазма също са възможна последствена реакция.
