Дископатията е етап от развитието на дискова херния преди същинската й проява – миграция на ядрото на междупрешленен диск (nucleus pulposus) извън рамките на външният пръстен, изграден от концентрични колагенови влакна тип 1 и 2 (annulus fibrosus). Предотвратяването на процесът на мигриране на ядрото, познат още с наименованията дисков пролапс и екструзия, изисква навременна превенция и третиране с подходящи методи.
Характерните за дископатия симптоми и лечение са приблизително подобни, както тези при частично и напълно херниирал диск. Основна разлика между тях е омекотената симптоматика или липсата на такава при дископатията, в зависимост от наличието на директна компресия върху нервни окончания.
Отличителната черта на този тип деформация на междупрешленен диск е произходът й. Докато дисковата херниация може да е резултат от комплексни причини – амортизация и травматични изменения в диска, и обикновено се проявява чрез сериозен болкови симптом, разглежданото в този текст изменение е породено предимно от възрастова дегенерация. Тя може да е локализирана в малък участък, но и да обхване значителен дял от гръбначният стълб.
Симптоми и отражението им върху тялото
Обикновено пациентите се насочват към медицинска консултация при болка и друг тип ясно изразена симптоматика. Етапите на херниацията се откриват на база на симптомокомплекс и рентгенови изследвания. Дископатичните промени засягат цялостната дискова структура – пръстен, ядро и надлъжни лигаментарни връзки, но и съседни костно-ставни тела, гръбначно изкривяване, спинална стеноза и раздикулопатия, които невинаги се наблюдават при херниация.
Амортизираният диск е с намален размер. Дегенерацията на повече от един интервертевбални структури води до понижаване височината на гръбначният стълб, което от своя страна е причина за промяна на стойката, подвижността, и представлява риск от развитие на още поне едно гръбначно заболяване, заедно с възпаление на околните меки тъкани.
Цял комплекс от придружаващ заболявания
Така дископатията представлява бомбирал диск, придружен с деформации на съседни прешленни структури, всяко от които е съпроводено с характерни симптоми. Обичайно наблюдавани са костни увреждания (спондилоза) и изместване на прешлени (спондилистеза), изкривяване, а понякога и сливането на два прешлена.
Тези явления нарушават правилната позиция и тонусът на целият гръбнак – състояние, което се задълбочава при неправилно третиране или липса на лечение. Изместването на прешлен е възможно да притисне нервно окончание, което е причина за остри болки в зоната или радииращи към крайниците. Остеофитите също са често срещано следствие и усложнение, което може да увреди дисковата структура и да окажат влияние върху нервните функции.
Спиналната стеноза обикновено е съпътстваща херниирал диск реакция, но се наблюдава и в конкретният случай. Тя е стесняване на гръбначномозъчният канал в малък или обширен участък, и е придружена с ярки симптоми на болезненост и неврологична дисфункция – изтръпване, слабост, намалена рефлективност, скованост, затруднено извършване на обичайна работа или ходене и др. Проявлението й е възможно във всеки участък от гръбначният стълб.
Нейна разновидност е фораминалната стеноза, която стеснява интервертебралните отвори. Последиците са още по-болезнени, тъй като увреждането предизвиква пряко компресиране на гръбначномозъчни нерви. Често заболяването е причинено от друг тип деформация, несвързана с дископатичната дегенерация.
Значение на лечението
Така, дископатичната симптоматика е изключително богата. Типичната теглеща болка, разпростираща се към крайниците и неврологичните симптоми са налице. Второстепенните гръбначни промени също се отразяват върху усещанията и общото състояние. Правилното третиране е единственият начин за ограничаване на рисковете от дискова херния, както и на влошаване на съпътстващите локални травми. В конкретният случай, те причиняват острите болки и са евентуална причина за двигателни затруднения.
Обезболяващите и противовъзпалителни медикаменти и мускулните релаксанти облекчават острият момент, но не лекуват. Оперативната намеса също не се препоръчва, освен в много утежнени случаи. Не бива да се забравя, че дегенерацията е физиологичен процес, който няма как да се предотврати напълно.
Правилно изготвената физиотерапевтична програма обаче ще поддържа мускулатурата стегната и здрава, спестявайки неприятната мускулна слабост, ще стимулира кръвообращението и функциите на периферната нервна система. Лечебните масажи и иглотерапията са начин за релаксиране на напрегнатите зони, а и по цялото тяло, а електростимулацията – прекрасен метод за поддържане на нервните и сухожилни рефлекси в кондиция.
