панически атакиПанически атаки възникват поради повишена тревожност. Всеки може да изживее инцидентен епизод на паника – най-често при внезапни обезпокоителни събития, но състоянието, будещо тревога е паническото разстройство. При него имаме ежедневни пристъпи на паника, а в отделни случаи и няколко пъти в един и същи ден.

Симптомите са ясно дефинирани – ускорено сърцебиене, учестено дишане, изпотяване, треперене, схващане на мускулите, световъртеж. Паническите пристъпи могат да засегнат всеки човек, независимо от неговото социално положение и етнос. Жените са по-често засегнати от състоянието, отколкото мъжете, а възрастта е обичаен фактор за неговата поява.

Симптоматика

Сиптоматиката на паническите разстройства трудно би могла да бъде объркана с друг медицински проблем. Атаката е възможно да бъде предизвикана от травмиращ инцидент, макар че понякога се появява внезапно на случаен принцип, без видима причина. Смята се, че пристъпът е еволюционен отговор към сигнал за опасност.

Състоянието се смята за едно от най-силно плашещите, раздразнителни и причиняващи неудобство преживявания за човека. Изследване на Американската асоциация на психолозите сочи, че пристъпът може да трае около 15 секунди, но симптомите са налице в продължение на около 30 минути, а понякога и часове наред.

За да бъде дефинирана правилно, атаката трябва да включва поне 4 от следните симптоми:

  • Дискомфорт и болка в областта на гърдите;
  • Втрисане или горещи вълни;
  • Дезориентация и усещане за откъснатост;
  • Замаяност;
  • Изживяване на внезапен силен страх от умиране;
  • Страх от загуба на контрол и полудяване;
  • Усещане за задушаване;
  • Сърцебиене, неравномерен или ускорен сърдечен ритъм;
  • Гадене и стомашно разстройство;
  • Изтръпване и мравучкане в крайниците;
  • Треперене;
  • Изпотяване;
  • Затруднено дишане.

Пристъпите на панически атаки, често се свързват с агорафобия и страх от конкретни места, считани от индивида за опасни. Хората, преживели панически срив споделят впоследствие, че са се чувствали като хванати в капан. Не са рядкост случаите, в които е търсена спешна медицинска помощ, заради съмнения за инфаркт, но причина за неприятните симптоми е била просто необоснованата паника.

Сиптоматиката в отделни случаи отразява друг медицински проблем като белодробни смущения, сърдечни проблеми и заболяване на щитовидната жлеза. Лечението на разстройството, придружено от паник атаки е с много висока степен на успеваемост. То е напълно реално медицинско състояние, така че е погрешно страдащият да се смята за хипохондрик или психично болен.

Какво е паническо разстройство

Необоснованата паник криза е основно медицинско състояния, на което паническите пристъпи са симптоми. Жените са най-често страдащи, и то в ранна възраст – от 18 до 25 години. За патология можем да говорим, когато са налице множество паник атаки и страх от възникване на последващи пристъпи.

Страхът, придружаващ разстройството е сред причините за влошен социален живот. Страдащите се оттеглят от обичайната си дейност, отдръпват се от своите приятели и близки и постепенно ограничават посещенията на обществени места и излизането извън дома. Паническите разстройства са сериозен психологичен проблем, чието лекуване не бива да се отлага.

Причини

Експертите твърдят, че безспокойството и паниката са до известна степен необходими за нашето оцеляване. Когато обаче нивата им станат толкова високи, че да подкопаят нормалния мисловен процес, можем да говорим за патология, защото човекът се превръща в едно постоянно уплашено същество.

Когато мозъкът получи вълна от нервни сигнали, предназначени да предупреждават за непосредствена опасност, амигдалата (част от мозъка), се активира. Тя контролира логичния отговор у човека – безпокойството. У някои хора Амигдалата предизвиква усещане за тревога, когато липсва каквото и да е застрашаващо обстоятелство. При наличие на сигнал за опасност, тялото произвежда хормона адреналин, известен още като епинефрин.

Адреналинът се освобождава от надбъбречната жлеза, и при системно синтезиране, е вероятно да повиши сърдечния ритъм, да блокира мускулите, да причини изпотяване и да затрудни дишането – всички характеристики за панически пристъп. Ако липсва непосредствена опасност, а системата е претоварена с адреналин, който няма да бъде използван за бягство, натрупването му ще доведе до проява на паника.

Редица фактори са отговорни за появата на паническо разстройство и атаки. Генетиката играе важна роля, но преживяването на силен стрес и драматична промяна в живота, са обичайните причини за проблема. Понякога просто липсва конкретна причина за атаките, и те възникват внезапно.

Стресовите ситуации, отключващи разстройството са: загуба на близък човек, разтрогване на брак, физическо или сексуално насилие. Застрашени са и хората с други психични разстройства – генерализирано тревожно разстройство (GAD), обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) и посттравматичен стрес (PTSD).

Лечение

Утвърдените методи за третиране на състоянието са медикаментите и психотерапията. Терапията си остава най-деликатният метод за въздействие, но тя трябва да се проведе от квалифициран психо-терапевт. Той е и този, който може да назначи медикаментозна терапия с препарати от групата на Бензодиазепините и Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин.

Не всички лекарства, предназначени за лекуване на панически атаки са еднакво ефективни за всички. Понякога е възможно да се назначат и бета-блокери за регулиране на сърдечния ритъм, поради факта, че учестеното сърцебиене създава усещане за сериозен сърдечен проблем и води до повишаване на безпокойството. Йога, дихателни упражнения и групови терапии, са много успешни програми за овладяване на паническия психо срив.