Метаболитен синдром (МетС) не е заболяване, а комплекс отклонения от хомеостазата (идеално регулираното равновесие на телесни органи и системи). Те не могат да бъдат разпознати като заболяване, но се характеризират с изменения, предопределящи повишен риск от бъдещи хронични и остри здравословни изменения. Според данни на международни медицински организации, отклонението от нормите на точно определени физиологични системи съкращава продължителността на живот.
Метаболитният синдром не налага лечение, а поставя под въпрос качеството на живот и грижата за тялото, като първостепенна необходимост. Наличието му се потвърждава при променени функции в няколко жизненоважни телесни обмени, чието присъствие в продължение на дълъг период няколко основни аспекта на телесното здраве.
Това са повишени серумни нива на триглицериди и LDL холестерол с понижаване на HDL холестерол, постоянно повишено артериално кръвно налягане, висок сутрешен гликемичен индекс (ГИ) и ИТМ (Индекс на Телесната Маса), проявяващ се предимно в областта на талията. Второстепенни симптоми като хормонални изменения, повишена кръвна съсирваемост и синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) при жени, също са характерни за диагностичният профил.
Някои специалисти разчитат на антропологичните белези в ориентирането относно рискът от такъв синдром, но това е рискован подход. Натрупаните висцерални мазнини невинаги съобщават за себе си със силно открояваща се талия и общо затлъстяване. Именно затова, диагностиката не е елементарна и останалите симптоми задължително подлежат на измерване, преди да се определи наличие на МетС. Защо си заслужава да отделите време за подробни изследвания? Заплаха от какви заболявания крие този синдром?
Сърдечносъдови инциденти
Постоянно високото артериално налягане е съпътствано с покачване нивата на липидни съставки на плазмата – триглицериди и холестерол. Трайното поддържане на такъв сърдечносъдов профил е фактор за развитие и натрупване на атеросклеротични плаки по стените на кръвоносните съдове. Носители на статут МетС се отличават с двойно по-голяма вероятност за образуване на кръвни съсиреци, усложнена и от обикновено придружаващото ускорено съсирване на кръвната плазма.
Хиперхолестеролемията, хипертонията и високите нива на мастни триглицериди също не са заболяване, но са сериозен симптом. Особено в комбинация, както обикновено се срещат, те са рисков фактор за мозъчен инфаркт (исхемичен), хеморагичен инсулт, сърдечен инфаркт, коронарна сърдечна болест и атеросклероза. Диагностицирането на последните две повишава риска от лек или масиран сърдечносъдов инцидент с внезапна смъртност.
Захарен диабет тип 2
Повишената мастни триглицериди обикновено се изразява и в оформяне на забележими мастни депа по тялото, макар и да има вариант за измерването им при слаба конструкция. Кръвният серум не трябва да съдържа масти над посочените норми, защото те дебалансират секрецията на инсулин, като я повишават.
Така глюкозата е възпрепятствана от проникване в клетките, което води до поява на т.нар. “инсулинова резистентност” – клетъчните мембрани изгубват сензорните си функции към този хормон, той не успява да проникне в клетката и съдържанието му остава в кръвната плазма. При едновременно измерване на триглицериден и кръвно-захарен профил е видно, че често стойностите на кръвна захар и на триглицериди са синхронизирани и еднакво високи. Повишеният гликемичен индекс не задължително означава диабет, но е първата крачка към възникването му. МетС може да бъде ориентирът, който да възпрепятства задълбочаването на този процес.
Бъбречни заболявания
Бъбреците са най-важният отделителен орган. Подробният преглед на етиологията при повечето от тях показва връзката им със сърдечносъдовите рискови фактори и хипeргликемията (повишено количество инсулин в кръвта). Нефропатията например, която е основна причина за развитие на бъбречна недостатъчност, често е последица от захарен диабет, а протичането й неизменно е съпътствано от високо артериално налягане.
Развитието на сериозните бъбречни увреждания започва безсимптомно, за да достигне до животозастрашаващи рискове и равнища, както посочените симптоми на метаболитният синдром. Извод: профилактичните преглед никога не са излишни или признак на хипохондрия!
