Преживелите панически атаки хора са изпитали сравнимата с много ограничен брой усещания, пълна липса на контрол върху тялото и съзнанието си. Преживелите множество паник атаки със сигурност са преминали през едни от най-зловещите минути в живота си, когато са се изправили пред свой голям страх, материализиран чрез усещането за физическа смърт. Макар че звучи като сложно и сериозно заболяване, това състояние всъщност е органична реакция на сериозен психо-емоционален проблем.
Шансът пристъпът да бъде объркан със сърдечносъдов или белодробен проблем обаче присъства в 90 % от случаите. Симптомите му поразително наподобяват тези на инфаркт, инсулт, исхемична криза, астма, емболия и няколко други плашещи диагнози. Какво представлява той, на физиологичната или психосоматичната симптоматика трябва да обърнем повече внимание и всъщност, как да се справим?
В началото беше амигдалата
Последното, което ще помислите след преживян шок с подобен интензитет, е че тялото ви просто реагира на нещо – събитие или поредица от събития, на което е нямало как да реагирате на момента. А може би просто не сте ги разпознали като застрашаващи вашето комфортно психо-телесно състояние. Този процес се изяснява лесно, ако разгледаме внимателно строежът на мозъка ни.
Преди да получи две симетрични мозъчни полукълба (емоционално и логично) и 800 кв.см. неокортекс – мозъчна кора, отговорна за съзнателната рационална мисъл, преценката и потискането на импулсите, човекът (Homo Sapiens) е имал бадемовидната амигдала. Тя представлява ядро от неврони, разположено в лимбичната система на главния мозък.
Съхранена отлично в продължение на милиони години, амигдалата е с почти идентична структура като тази на приматите и първобитните хора. Тя отговаря за сензорно-моторните емоционални реакции, условните рефлекси и основните чувства на неудоволствие – гняв, агресия и страх. Хипокампът (друга важна част от лимбичната система) свързва изпитана емоция с опит и я проектира в паметта при повторна среща с конкретният образ.
Лимбичната система е отговорна за оцеляването на видовете. Тя действа абсолютно емоционално, възоснова на принципа проба-грешка, основан на усещане за удоволствие или неудоволствие, и подтиква към конкретно действие. В каменната ера, именно това чувство е спасявало човешкият индивид от сигурна смърт.
Сега, амигдалата продължава да складира емоциите ни и при сигнал за заплаха, мобилизира функциите на цялото тяло в готовност за битка. Ако психически и физически здрав индивид попадне в клетка с лъв или тигър, ще изпита същите усещания. При паническите атаки обаче липсва видим противник.
Панически пристъп
Както може да видите в горните редове, паническият пристъп е напълно мотивирана реакция на изключително силно неудоволствие. То е запаметено от амигдалата, която при попадане в идентична ситуация и след припомняне на момент, запаметен като стресов, просто “включва“ определени механизми. Всъщност, симптомите на атаката представляват характерната телесна защита.
Тялото отделя огромни количества адреналин, норадреналин и кортизол, които, когато няма как да бъдат изразходени чрез действие, причиняват силно сърцебиене, хипервентилация и задух, напрежение в мускулите, обилно изпотяване, изтръпване и скованост, болка, стягане и тежест в гърдите, заедно с тремор. Тези симптоми няма как да не провокират усещане на страх. То се появява често и преди настъпването им, но след това със сигурност ще се задълбочи.
Физиологични причини
Сблъскалите се с паник атака хора винаги се насочват към преглед от квалифициран лекар. Малцина осъзнават, че усещанията им се дължат психо-емоционално състояние. Всъщност, те са прави, защото изненадващо се оказва, че някои физиологични състояния предразполагат към тези пристъпи.
Хроничните или епизодични белодробни заболявания (бронхит, пневмония, астма, ХОББ и др.), козметични сърдечни дефекти или по-сериозни сърдечни смущения, изменения във функцията на щитовидната жлеза, вегегативна дистония и дори някои скелетно-костни диагнози предизвикват по естествен път поредицата от зловещи симптоми.
Гръбначното изкривяване, дисковата херния, остеохондрозата и свързаните с някои от тях остеофити могат да компресират и да стеснят основни кръвоносни съдове, както и важните органи в гръдната клетка. Постоянните симптоми на затруднено дишане лесно провокират панически пристъп. Понякога те са полезна телесна реакция – астматичните пристъпи например изчезват напълно при системен прилив на адреналин в тялото.
Паническите атаки обаче понякога са на физическа и психическа преумора, както и системна злоупотреба с алкохолни или наркотични субстанции (включително кофеин и тютюн). Тази възможност задължително се проверява, ако пристъпите се проявяват редовно.
Соматизираният страх
При липса на физиологичен причинител, психологическият със сигурност е сериозен. Толкова сериозен, че единственият начин да “излезе на светло” е чрез тялото ви, защото съзнанието се опитва да го подтисне всячески. Това е може да е минало травматично събитие, но и просто неприятен спомен, който мозъкът запаметява с определен интензитет, в зависимост от темперамента.
Със сигурност, ситуацията БОРБА или БЯГСТВО е реална, само че самата битка не може да се реализира по познатият примитивен начин. Потискането на емоции в наши дни е задължително за социалната адаптация, до такава степен, че понякога се случва несъзнателно. Различните типове темперамент обаче реагират на потискането по различен начин. Паниката е реакцията на прекаленото потискане.
Примитивният човек в нас не се обажда случайно. Той се опитва да “каже” нещо много важно, което пряко застрашава комфорта, бъдещето и индиректно – оцеляването ни… Преди милиони години хората са успявали да оживеят и да се възпроизведат, без да бъдат изядени от дивите животни, благодарение на малката амигдала. Дали ситуацията е много по-различна в наши дни?
Не забравяйте и нещо много важно – вие влагате огромна енергия в дадена мисъл, емоция и проблем, когато сърцето ви бие с 200 удара в минута, гърдите ви стягат и треперите от прилив на адреналин. Какво бихте могли да направите, ако я насочите в обратна посока, колкото и да изглежда страшно на пръв поглед?
