Активното електричество е част от тялото ни, благодарение на невронната мрежа. Нервните импулси се генерират вследствие на външна и вътрешна възбудимост върху рецепторните клетки, а структурата и действието им силно наподобяват измененията, които предизвикват електрически заредените частици.
В човешкото тяло, тези импулси се разпространяват по невронните вериги чрез невронни разклонения – аксон и дендрит, както и между аксони и клетки. Свързвайки тъкани, органи, мускули и всички големи и малки системи, те изграждат най-значимата за телесното здраве комуникационна мрежа.
Интерферентният ток като рехабилитационен метод
Рехабилитация с провеждане на електрически импулси е медицинска физикална практика, възприемана от тялото като естествено биологична самокорекция. Тактилното провеждане на електричество с подходяща честота възстановява правилната биохимична комуникация между тъкани, органи и жлези с вътрешна секреция, която е в основата на идеалното психо-телесно състояние, познато като хомеостаза.
Специалистите физиотерапевти разчитат на физикални практики с апаратни импулси, чиито характеристики се регулират постоянно. Електроимпулсите са средство за потискане на остра болка, стимулация и възстановяване на трофиката (“хранене” на тъканите), корекция на мускулен тонус и релаксация. Галванизацията засилва локалното кръвообращение.
Модерен метод в електроимпулсната терапия, откриващ широко приложение в съвременната физиотерапия, разчитат на тъканната и мускулна телесна интелигентност, чрез която тялото самостоятелно “настройва” формата, модулацията и честотата на електровълните, проникнали през съответните рецептори. Сигналът се обработва от съответният дял на мозъчната структура и се модулира от нервната система, превръщайки се в неразличима част от нея. Такова е въздействието на интерферентните токове, които се отличават и с друго, особено полезно свойство.
Интерференция е термин, използван в различни научни сфери, а рехабилитацията е заинтересована от физичното обяснение. То обозначава наслагване на няколко (обикновено две) електрически вълни, които излъчват резултантна вълна с повишена или намалена амплитуда. Интерферентният ток е съответната резултантна вълна и обикновено се характеризира с модулация и честота, близка до тази на биологичните нервни импулси.
Предимства при приложение
Терапията с интерферентен ток (ИФТ) надгражда лечебната функция на нискочестотните електроимпулси с метода си на проникване. Тактилното внасяне на електровълни чрез интерференция позволява формиране на нискочестотната резултантната вълна в много по-дълбок участък под повърхностният епител, мускули и тъкани. Така се постига директно съприкосновение с травматичните зони, което е способно да повлияе дори дългогодишни патологични процеси.
Процесът се извършва чрез прикрепване към кожата на четири електроди, обвити с влажно хидрофилно покритие. Интерференцията на електричество се случва подкожно, при пресичане на вълните под ъгъл от 90 градуса, а участъкът на биоелектричният процес скоро демонстрира подобрение на структурата си.
Възможността от прилагане в точното местоположение на увреждането е най-голямото предимство на методът. Той оказва мощно влияние върху всички подкожни локални структури – мускули, меки тъкани, нерви, кости и стави.
Излекуването с ток се постига чрез повишаване на локалното кръвообращение и изхвърляне на токсини и бактериологични агенти, прочистване на кръвоносните съдове, стимулация на периферната нервна система (ПНС) и коригиране на мускулният тонус. Електроимпулсите засилват възбудимостта на нервните рецептори и започва ускорено протичане на йони през клетъчните мембрани и съответно – активно производство на нервни импулси. Знаем, че здравата и отлично работеща нервна система повлиява положително всякакви телесни и неврологични патологии.
Полза от терапията при костно-ставни увреждания
Костно-ставните изменения се отключват от травми, хронични възпаления (ревматоиден артрит, бурсит), токсично натравяне, нарушени метаболитни функции, дегенерация на хрущялните тъкани, намалена костна плътност, а понякога и автоимунно заболяване. Нелекуваните изменения в опорно-двигателният апарат провокират развитие на допълнителни заболявания, често като компенсаторна реакция на влошената опорна функция, или като биологична реакция към прекомерната болезненост.
Болката в острият момент е причината за започване на рехабилитационна терапия, което е обичайна грешка. Болковият симптом е съпроводен и от редица други, ранното третиране на които предотвратява двигателни ограничения в бъдеще. Физикалната рехабилитационна програма оказва доказан терапевтичен ефект. Използването на интерферентен ток, концентриран точно върху локацията, причинила костно-ставното увреждане, е сред най-предпочитаните и мощни рехабилитационни методики.
