Повечето медицински статии, свързани с особеностите при синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, са придружени от живописни снимки на превъзбудени и крещящи деца, бягащи и скачащи из определено пространство. Ако реалността изглеждаше по същият начин, диагностиката щеше да е възможна само с един поглед или кратък разговор, и необходимостта от внимателно квалифицирано изследване в продължение на месеци, нямаше да съществува.
Все още, кръвен или микробиологичен тест няма. Електроенцефалографското изследване (ЕЕГ) отрича физиологична патология и потвърждава различна структура на мозъчните дялове. Всъщност, в много от случаите отклонението първоначално е “невидимо”. Наблюдателите срещат единствено потиснато настроение, тъга и незадоволителни резултати в училище.
Едва при решение за задълбочаване около настроението става ясно, че то е естествена реакция на социалната дезадаптация. Проучването произходът на психологическата бариера, причиняваща затруднено общуване разкрива, че той всъщност е органичен, а именно – невропсихологически.
Повече от 6 симптома за 6 месеца
Прекалената двигателна активност е интересна за околните, само когато е видимо неадекватна със социалната ситуация, когато пречи на колективно занимание или на спокойствието в дадена учебна/работна група. Това определя и първото условие за диагностика на такъв тип отклонение – еднакво проявена симптоматика във всякаква среда, а не само у дома, както и в няколко учебни предмета, а не в един конкретен.
Хиперкинетичното поведение и дефицитът на внимание са две отделни разновидности, обединени в един синдром, тъй като проявлението им в чист вид е рядкост. Все пак, един от двата подтипа често се среща като преобладаващ. Именно различният интензитет на симптомите и смесването им понякога причиняват риск от двусмислици, които се изясняват чрез професионална диагностика. Критериите са определени от DSM-5 (Диагностичен и статистически справочник на менталните нарушения) и МКБ-10 (Международна класификация на болестите).
Критерият за оценка изисква проявление на повече от 6 симптоми от всеки подтип, представени системно в поне две социални среди, изявявани системно за поне 6 месеца. Те се зачитат единствено когато не са проявление на друго физиологично и умствено увреждане. Фактор, на който трябва да се обърне внимание, е обективността на оценителят.
Обикновено, наблюдаващият е родител или преподавател в началните класове. Безсмислено е подчертаването, че симпатиите/антипатиите към ученик са напълно излишни и по-скоро осъдителни при диагностика на този тип отклонение. Затова и професионалните оценяващи тестове сравняват мнение на родител, няколко учителя и личностна оценка.
Необходима е максимална обективност, за откриване първопричината за лошите резултати в учебният процес. И да, съвсем не е невъзможно те да бъдат следствие от лична неприязън или друг психологически проблем на детето. Ето защо е толкова важно проследяването на изразът им в няколко социални ситуации.
Диагностични въпросници
Анкетните карти изпълняват изключително отговорна задача, което определя и изключително сложната им структура. Не би било адекватно да се сравняват отделните въпросници, но те имат устойчива характеристика – няколко скали за оценка на различни аспекти от личността и поведение в социална среда.
Психологичните центрове разчитат предимно на емпиричната оценка на Акенбах за смущения в разстройството (ASEBA), Въпросникът на Конърс, както и Скала на интелигентност на Уеслер (WISC–IV). Рейтинг скалата на Конърс обхваща проявленията и на двата поведенчески модела, като разполага с отделен тест за отношения с връстниците и с родителите, степента на агресия и проблеми с планирането, и представя най-цялостен и реален психо-социален портрет.
WISC-IV е насочена към способностите за обработка, разбиране, възпроизвеждане и запомняне на информация. Дефицитът в тези умения невинаги е част от проблематиката на хиперкинетичното разстройство, но пък тестът е добра проверка за дислексия и други нарушения на визуалните възприятия.
